О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
София, 04.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори февруари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 54/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Д” О. , гр. С. чрез адвокат С против въззивно решение на Варненски окръжен съд, гражданска колегия от 26.05.2008 г., постановено по гр. д. № 345/2008 г. в частта, с която „Д”О. , гр. С. е осъдено да заплати на И. М. В. ЕГН ********** от гр. В. обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 10.04.2004 г. до 10.04.2007 г. в размер на 5296 лв. по иск с правно основание чл. 213, ал. 2 КТ, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 10.04.2007 г. до окончателното изплащане и 350 лв. разноски по делото.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът поддържа, че в противоречие с практиката въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е обсъдил характера на претенцията по чл. 213, ал. 2 КТ и неправилно е приел, че ищцата е посещавала работното си място с желание да изпълнява трудовите си задължения. Приложени са съдебни решения, на които касаторът се е позовал в изложението.
За ответницата по касация И. В. М. жалбата е оспорено по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
С разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК законодателят е посочил общият критерий за допустимост на касационното обжалване на въззивните решения – произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивно решение наред с формулирането на общия критерий касаторът е длъжен да посочи и да обоснове специалните критерии за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК.
Оплаквания, обосноваващи неправилност на решението, поради допуснати от въззивния съд нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не са основания за допустимост на касационното обжалване.
В конкретния случай касаторът не е формулирал съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с практиката на съдилищата или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съгласно разпоредбите на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Представеното изложение относно основанията за допустимост на касационното обжалване изцяло съдържа доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства; преценката на свидетелските показания относно релевантни за фактическия състав на основанието за присъждане на обезщетение обстоятелства; изпълнението на доказателствената тежест на ищцата относно претърпените от нея щети, предмет на претендираното обезщетение.
При това положение, съдебната практика, посочена и приложена от касатора, не следва да се поставя на обсъждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданска колегия, постановено на 26.05.2008 г. по гр. д. № 345/2008 г. по касационна жалба от „Д” О. , гр. С. чрез процесуален представител адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: