О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 11.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3892 по описа за 2019 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. З. К. – А., чрез адв. Е. Д. М. от АК – С., срещу въззивно решение № 728/04.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 496/2019 г. в частта, с която исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени спрямо А., както и съдебноделоводните разноски.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна И. С. П., чрез адв. П. Д. Д. от АК – Пловдив, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
С. П. С. е обикновен другар на ответника по иска, сега касатор. Той не е обжалвал въззивното решение и не е страна в касационното производство – неправилно администриращият въззивен съд му е връчил копие от касационната жалба на А. за отговор.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Пловдивският районен съд е осъдил Р. З. К. – А. и С. П. С. солидарно да заплатят на И. С. П. сумата от 8 000 лв. – дадена по договор от 06.10.2016 г. за покупко-продажба на посадъчен материал за сливи, след разваляне на същия, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2018 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и съдебноделоводни разноски от 1050 лв.
Това решение е обжалвано пред Пловдивския окръжен съд само от ответника Р. К. – А..
Въззивната инстанция потвърдила изцяло решението на първостепенния съд – и в необжалваната част досежно солидарния длъжник.
В тази част няма касационна жалба – относно постановено спрямо С. П. С. въззивно решение, поради което и касационната инстанция служебно не следи за допустимостта на съдебния акт по този от субективно съединените искове.
По съществото на спора въззивният съд, основно чрез препращане към мотивите на първостепенния, приел за установено, че между Р. З. К. – А. и И. С. П. е сключен договор от 06.04.2018 г. за покупко-продажба на посадъчен материал. И. П. (купувач) заплаща авансово 8 000 лв. с платежни нареждания от 07.10.2016 г. и 10.10.2016 г., както е уговорено. Продавачът не изпълнява в срока по договора, вкл. до даване ход на устните състезания пред въззивния съд, своите задължения за предаване на стоката. Съдът, тълкувайки волята на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД, е намерил, че купувачът дължи остатъка от общо уговорената сума в размер на 60 000 лв. след доставката на посадъчния материал, каквато не е последвала. При така установеното, съдът намерил, че е налице забава от страна на продавача А., което е породило право за купувача П. да развали договора, което той е сторил с подаване на исковата молба, в която се съдържа и изрично изявление в този смисъл. Направено е заключение, че сделката от 06.04.2018 г. е развалена по вина на ответника по иска и той дължи връщане на полученото, поради отпадане на основанието – хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Касаторът представя изложение, в което няма формулирани правни въпроси. В него е посочено, че Пловдивският окръжен съд се е „произнесъл по материалноправен въпрос, който е: 1. решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Кой е материалноправният въпрос, който има предвид касаторът не е изяснено; твърденията за противоречива практика са бланкетни, без позоваване (само за пълнота – от значение е само задължителната и незадължителна съдебна практика на ВКС). Няма изложени и съображения по наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В края на изложението е записано: „Правилното тълкуване на клаузите в договор, уговарящи реда на престациите, чрез предварително заплащане на цената по продажбата от купувача, би довело до развитието на правото, чрез затвърждаване на съдебната практика по този въпрос“.
Дали направеното от въззивната инстанция тълкуване на договорните клаузи е правилно или не, може да се провери евентуално при разглеждане на касационната жалба и постановяване на касационно решение, но не и в процедурата по чл. 288 ГПК. Ако може да се приеме, че касаторът поставя въпрос как се тълкуват договорни клаузи, то по приложението на чл. 20 ЗЗД има многобройна и непротиворечива съдебна практика, която напълно е съобразена от въззивния съд в случая. Няма основания за промяна или изоставяне на същата.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 500 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 728/04.06.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по въззивно гр.д. № 496/2019 г. в частта, с която Р. З. К. – А. е осъдена да заплати солидарно със С. П. С. на И. С. П. сумата от 8 000 лв. – дадена по договор от 06.10.2016 г. за покупко-продажба на посадъчен материал за сливи, след разваляне на същия, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2018 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски за първа инстанция в размер на 1050 лв. заедно със С. П. С. и съдебноделоводните разноски за въззивна инстанция лично в размер на 730 лв.
ОСЪЖДА Р. З. К. – А. да заплати на И. С. П. сумата в размер на 500 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: