2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
гр. София, 24.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2946 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Й. С. против решение № 440/23.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 5443/2017 г. от 12-ти състав на САС.
Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че искането за поставяне под пълно запрещение е основателно и е потвърдил постановеното в този смисъл първоинстанционно решение.
Съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите от разпоредбата на чл.5 ЗЛС предпоставки – лицето да страда от слабоумие или душевна болест, което е довело до невъзможност лицето да се грижи за своите работи. За да приеме горното, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Твърди се, че съдът се е произнесъл по въпроса, дали наличието на съдова деменция е достатъчно основание за поставяне под запрещение и към кой момент следва да се прецени наличието на социалния и юридическия критерий за поставяне под запрещение.
Съдът не е приел, че само наличието на съдова деменция е достатъчно основание за поставяне под запрещение, напротив, приел е, че наред със заболяването на лицето е налице и невъзможност да се грижи за своите работи, като на това основание, предвид наличието на кумулативно изискуемите от разпоредбата на чл.5 ЗЛС предпоставки е постановил решението си за поставяне под запрещение. Безспорно в съдебната практика е, че преценката за наличието на предпоставките за поставяне под запрещение се прави към момента на постановяване на решението, както е процедирал и въззивният съд, поради което не е налице касационното основание, сочено от касатора.
Предвид изложеното , касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440/23.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 5443/2017 г. от 12-ти състав на САС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.