2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 819 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. А. срещу решение № 1568 от 14.07.2015г. по в.гр.д. № 2552/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 2942/29.04.2014г. по гр.д. № 15778/2012г. на Софийски градски съд. С решението на въззивния съд е признато за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК частични установителни искове, че касаторът на основание договор за поръчителство е солидарен длъжник и дължи на [фирма] сумата от 50 000 лева, представляваща част от дължима главница по I-ви транш по договор за банков кредит № 382/09.05.2006г. и анекси от № 1 до № 7 към него, сключен между [фирма] и [фирма], цялата в размер на 924 042.35 лева, ведно със законната лихва считано от 24.02.2012г. до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 50 000 лева, представляваща част от дължима главница по II-ри транш от същия договор за банков кредит и анексите към него, цялата в размер на 1578 022.54 лв., ведно със законната лихва считано от 24.02.2012г. до нейното окончателно изплащане.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
Ответникът [фирма] счита, че касационната жалба е неоснователна и необоснована, поради което моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.05.2006г. е сключен договор за банков кредит № 382/09.05.2006г. между [фирма] и [фирма] като кредитополучател, който договор е изменен с анекси от №1 до № 7. По силата на този договор с първия транш на кредитополучателя е предоставена сума в размер на 924 042.35 лв., а с втория транш е предоставена сума в размер на 1 600 000 лв. за закупуване на зърно. С т.6 от анекс № 7 е изменена разпоредбата на чл.7 от договора за кредит и на кредитополучателя е вменено задължение да впише първи по ред особен залог върху налични и бъдещи количества зърно до 5000 тона е върху приходите от бъдещата им реализация по открита за целта сметка в [фирма]. На 11.03.2011г. е сключен договор за поръчителство между [фирма] и П. М. А., с който е обезпечил при условията на солидарност връщането на кредита, предоставен на А. Т.” Е.. Притежаваното от кредитополучателя зърно е било вложено в публичен склад на основание срочен договор за влог на зърно, сключен на 01.03.2011г. с влогоприемателя [фирма]. Последният е издал седем броя стокови записи, шест от които установяват краен срок за пазене на зърното до 30.08.2011г. и само един до 15.08.2011г. Издадени са също така и седем броя заложни записи, на които е отбелязано първото джиро в полза на банката, но не е посочена датата, на която са прехвърлени ценните книги и реално предадени. Липсват доказателства кредитополучателят да е изпълнил задължението си за вписване на първи по ред особен залог. По делото е установено, че наличното зърно е продадено от [фирма] на [фирма] с договор от 01.03.2011г., т.е. преди сключване на договора за поръчителство, за което са издадени две фактури, а зърното е предадено на купувача с два протокола- от 21.09.2011г. и от 28.09.2011г. Прието е, че едноличен собственик на капитала на [фирма] и негов управител, считано от 08.08.2011г. е Н. А. И.. Договорът за продажба на дяловете не е бил подписан от ответника като едноличен собственик на капитала на търговското дружество, но това обстоятелство е ирелевантно за предмета на настоящото дело, тъй като не са налице доказателства, че ответникът е потърсил защита по реда на чл. 29 ЗТР. Купувачът [фирма] не е заплатил на А. Т.” Е. продаденото му зърно, последното е било изтеглено склада непосредствено след вписването в регистъра, а фактурите впоследствие са били анулирани. Установено е също така, че по разплащателните сметки на [фирма] в банката са постъпили 16 202 600.14лв., 10 589 703.20 евро, 114 860.84 долара, но по сметките към 01.09.2011г. са били налични само 21 лв., нула евро и нула долара. Главницата по I-ви транш от договор за банков кредит № 382/09.05.2006г. и анекси от № 1 до № 7 възлиза на 924 042.35 лв., а главницата по II-ри транш възлиза на 1 578 022.54 лв., които са усвоени. В полза на [фирма] през първата половина на 2011г. са били открити два акредитива- първият на стойност 3 135 000 щ. долара, а вторият- 3 630 000 евро, като дружеството кредитополучател, представлявано от ответника на 22.08.2011г. е поискало първия акредитив да бъде върнат, а вторият е сторниран по искане на дружеството на 09.11.2011г. Поради неизпълнение кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и изпълнителен лист. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца относно извършеното противно на волята му вписване в Търговския регистър, довело до промяна на едноличния собственик на капитала на дружеството-длъжник и на неговия управител, тъй като няма съдебен акт, постановен от наказателен съд, който да установява престъпление, поради което е отхвърлил твърдението на ищеца, че в случая е налице непреодолима сила по смисъла на чл. 306 ТЗ, която го е освободила от възникналата по силата на договор за поръчителство солидарна отговорност за връщането на паричния дълг. Според решаващия състав, неоснователно е и твърдението, че бездействието на ищеца да получи частично изпълнение, като приведе в действие заложните записи, които са му джиросани, е погасило задължението на поръчителя да върне кредита – чл. 146, ал.3 ЗЗД. Посочено е, че главният длъжник, [фирма], представляван от ответника, не е изпълнил задължението си да впише първи по ред особен залог върху наличните количества зърно. Наличните количества зърно са били вложени за срок, който изтича непосредствено преди деня, в който е извършено вписването в ТР, а преди това зърното е било продадено от главния длъжник, но продажната цена не е била заплатена. Наличните количества зърно са били предадени на новия купувач непосредствено след като е извършено вписване в ТР и преди ответникът да уведоми банката за невъзможността да управлява търговското дружество. Освен това разплащателните сметки на дружеството-главен длъжник са били занулени преди извършеното вписване в ТР, в който период ответникът е бил едноличен собственик на капитала и управител.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 – т.3 ГПК, като касаторът твърди, че обуславящите изхода на спора правни въпроси са: /1/ „При извършено документно престъпление, в резултат на което е била извършена пререгистрация на Е., чрез което на практика е бил заменен едноличният собственик и управител на юридическо лице , може ли де се приеме, че е налице обстоятелство, което изключва отговорността на заличения едноличен собственик и управител в качеството му на поръчител по договор за банков кредит, по който кредитополучател е Е., както и представляват ли „обстоятелства” по см. на чл.83 ЗЗД във вр. с чл.95 и чл.96 ЗЗД, въз основа на които съдът да освободи поръчителя от отговорност?” /2/ „Съставлява ли основание за погасяване на поръчителство при условията на чл.146, ал.3 ЗЗД бездействието на банка да предприеме действия по реализиране на свое заложно право по джиросани като залог складови записи?” /3/ „Бездействието от страна на банката, въпреки изричните предложения от страна на ответника – за преуреждане на процесната договорна връзка, в това число и чрез оказване на съдействие за осребряване на вложената и заложена стока в полза на банката, които предложения са били направени в контекста на настъпилите след сключването на договора, представляват ли обстоятелства, водещи до освобождаване на длъжника от отговорност? ”
ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, тъй като формулираните въпроси не покриват общия критерий по чл.280, ал.1, ГПК. Отговорът на първия въпрос се предпоставя от приемане за вярно твърдението на касатора за наличие на документно престъпление, противно на приетото от въззивния съд, че такова не е доказано да е осъществено, поради което въпросът за последиците от наличието на това престъпление не е обуславящо за изхода на спора. Другите два въпроса, въпреки че са разгледани от въззивната инстанция с оглед възраженията на ответника по иска, не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като наличието на други обезпечения, извън поръчителството, не са предмет на делото и са неотносими за спора. Предвид липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, обсъждането на посочените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК е безпредметно.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1568 от 14.07.2015г. по в.гр.д. № 2552/2014г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.