3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
С., 28.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4274 / 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [община] – [населено място] срещу Определение № 1020 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 404/2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските, дължими от [община]. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като фактическото участие на Общината, като привлечено трето лице – помагач, приравнено в качество на ответник с оглед възможността да се извършват всички процесуални действия, е неотносимо към процесуалното й положение, както е това при ответника – присъждане на разноски. Поддържа, че Общината с процесуалните си действия – изразено становище – не би могла да се приравни или замести страната – ответник и тя не е предизвикала производство и не е извършвала никакви други процесуални действия – жалби, искове, прекратяване на производството и т.н. Като заключава, че на третото лице – помагач не се присъждат разноски, жалбоподателят иска определението да се отмени, като постановено в противоречие с чл. 78 ал. 10 ГПК
Ответниците по частната жалба [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение не е уважено искането на [община] да се измени въззивното решение в частта за разноските, като Общината поддържа, че не дължи разноски на жалбоподателя по чл. 41 ал. 1 ЗОЗ [фирма] – [населено място] нито за първата, нито за въззивната инстанция. Съдът е приел, че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като отговорността за разноски е правото на едната страна да иска, и задължението на другата страна да плати направените разноски на страната, в чиято полза съдът е решил делото. Изложени са съображения, че отговорността за разноски е акцесорна и възниква, ако кумулативно са налице предпоставките: да има искане, да е определен размерът на разноските, разноските действително да са направени. Съдът е посочил, че в случая е уважена жалбата на [фирма] – [населено място], затова насрещните страни, включително [община], дължат на жалбоподателя разноски, правилно определени с въззивното решение за двете съдебни инстанции, като е неоснователен доводът на [община], че има качество на трето лице – помагач по см. на чл. 219 ГПК. Съдът е приел, че призованата от съда заинтересована страна [община], се намира в същото процесуално качество, както и другите участници в разпределението, че [община] е имала активно процесуално поведение наред с тях, оспорвайки основателността на подадената от [фирма] – [населено място] жалба, затова с оглед основателността на жалбата насрещните страни дължат на жалбоподателя направените разноски по делото – включително [община], която не е привлечена от някоя от страните да участва в делото, а има качество на главна страна и дължи разноски.
Определението е правилно. [община] е ответник в производството по чл. 41 ал. 2 ЗОЗ, образувано по жалба срещу разпределението, изготвено от депозитаря, и съгласно посочената разпоредба районният съд се произнася по жалбите в открито заседание и постановеното решение подлежи на обжалване по реда на чл. 278 ГПК. От това следва, че [община] има качество на ответник по частна жалба, затова отговаря за разноски съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК. Като е отказал да уважи молбата на [община] по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на жалбоподателя [фирма] – [населено място] за първоинстанционното и за въззивното производство поради уважаването на подадената жалба срещу разпределението, съдът е постановил правилно определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1020 от 24.07.2013 г. по ч.гр.д. № 404/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: