О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
гр.София, 03.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 479/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на дружеството “Т.” ООД – Видин срещу решение №72 от 8.2.2010г. по в.гр.дело № 1790/2009г. на С.. С него е отменено решението от 14.05.2009г. по гр.дело № 60/2009г. на Видинския окръжен съд и е отхвърлен искът на касатора срещу Община Видин за сумата от 41 081 лв., представляваща коригирана с годишен инфлационен индекс размер на цената на услуга за сметосъбиране, сметопочистване и извозване на битови отпадъци в населени места на Общината по договор за услуга от 11.12.2003г., от 15.12.2003г. и два бр. от 7.03.2003г. В изложението си на основанията по чл.280, ал.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение е в противоречие с константната практика на съдилищата “досежно чл.124 , ал.1 ГПК и чл.79 ЗЗД”, като твърди, че страните са договорили съдебния ред за прекратяване на договора и съгласно константната практика, правния режим на тълкуването според чл.20 ЗЗД се извършва при спазването на три критерия – да се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и да се тълкуват в смисъл, който произтича от целия договор, да е съобразено с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Ответникът по касация Община – Видин не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
В случая формулираните от касатора въпроси не са обусловили крайните изводи на съда за неоснователност на иска, поради което не е налице основната предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Съдът не е отхвърлил исковата претенция защото договорите са прекратени или защото са нарушени правилата за тълкуването им. За да отхвърли искът с правно основание чл.79 във връзка с чл.266 ЗЗД С. е приел, че ищецът не твърди и недоказва кои от услугите е осъществил през процесния период от време и в какъв обем, не установява точно и пълно съдържание на договорите както и действието им за претендирания двумесечен период от 2008г., не са представени доказателства за извършване и приемане на работата с представяне на фактури и месечни протоколи, не е доказано съдържанието на договорната връзка поради липсата на цели раздели и приложения към договорите и изискуемостта на вземането за 2008г.
Не е налице и допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените решения от 6.11.1998г. по М. №23/1998г., решение от 12.12.2007г. по В. №59/2007г. и решение от 5.05.1999г. по В. №57/98г. не съставляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК съобразно приетото в т.3 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са постановени от граждански съд. Обжалваното въззивно решение не противоречи на решение №1243 от 7.07.1977г. по гр.дело № 1288/1996г. на V гр.о. С него ВКС е приел, че всяка една от страните по договор за изработка трябва да изпълни точно задълженията си според уговореното – изпълнителя трябва да изпълни уговорената работа, а възложителя да заплати цената на извършената работа. По конкретното дело С., като е съобразил разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД също е приел, че изпълнителя не може да претендира индексирания размер на цената за исковия период от време 1.06.2008г. – 31.07.2008г. след като не е доказал извършване и приемане от възложителя на работата съобразно уговореното по представените договори. Решение № 555 от 5.06.2009г. по в.гр. дело № 773/2009г. на С. и решение №231 от 26.06.2008г. по т.д. 41/2007г. няма данни да са влезли в сила, поради което не могат да бъдат преценявани дали е налице противоречиво решен правен въпрос с обжалваното решение на въззивния съд/ спр. т.3 та ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №72/8.02.2010 г., постановено по гр.д. №1790/2009г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: