2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 810
София, 30,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1120 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ПИК-ХСР Е.-С. против решение № 295/22.11.2012 г. по в.гр.д. № 685/2012 г. на Сливенски ОС, с което се потвърждава решение № 124/25.07.2012 г. по гр.д. № 6277/2010 г. на Сливенски РС, с което на основание чл.422 ГПК се признава за установено, че касаторът дължи на Т. микс О.-Бургас сумите: 17 246.77 лв. главница представляваща неплатена цена на доставени фуражи, 8 809.92 лв. обезщетение за забавено плащане и 2 040.95 лв. разноски по заповедното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че изводът на въззивният съд е в противоречие с чл.327,ал.1 ТЗ и практиката на ВКС, че задължението на купувача по търговска сделка за заплащане цената възниква при предаване на стоката. Освен това, липсата на подпис на купувача, правела фактурите нередовни, съгласно представеното определение на ВКС-І т.о.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Твърдяното противоречие с чл.327,ал.1 ТЗ би представлявало основание по чл.281,т.3 ГПК, но то не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК в което се разглеждат основания по чл.280,ал.1 ГПК.
Нормата на чл.327,ал.1 ТЗ е пълна и ясна. Доколко във всеки конкретен случай е налице предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, не е правен, а фактически въпрос, защото е обусловен от фактите по делото и доказването им.
В този смисъл е и представеното Р 987/26.11.2004 по гр.д. 157/2004 на ВКС-ТК, с което е прието, че цената се дължи не защото е издадена една фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи заплащането на цена при предадена стока. А предаването се доказва със всички допустими по ГПК доказателствени средства. Точно това е установил въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства, включително заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Затова, твърдяното противоречиво решаване не е налице.
Определенията по чл.288 ГПК не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 295/22.11.2012 г. по в.гр.д. № 685/2012 г. на Сливенски ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: