О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
гр.София, 10.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №158 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. В. Т. и Г. Д. Т., двамата от гр. П., чрез пълномощника им адврумова, против решението от 16.10.2008г., постановено по гр.д. №1770/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 24.03.2008г. по гр.д. №3099/2007г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения от В. Д. В. от гр. С., срещу Е. В. Т. и Г. Д. Т. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Д. В. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от В. Д. В. срещу Е. В. Т. и Г. Д. Т. иск за разваляне на сключения на 29.05.1992г. между Д/наследодател на ищцата/ и Е. В. Т. /по време на брака й с Г. Д. Т./ договор за прехвърляне на собстеността на 1/4ид.част от апартамент в гр. П. срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение от приобретателя.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите, за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържат, че въпросите за приложението на разпоредбите на чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.81, ал.1 от ЗЗД, чл.87, ал.1, ал.2 и т.4 от ЗЗД при преценка на неизпълнението от приобретателя по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение, като основание за неговото разваляне, са от значение за точното прилагане на закона.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на правните норми, посочени от жалбоподателите, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване, и по приложението им при иск разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение от приобретателя, има установена съдебна практика.
В изложението за допускане на касационно обжалване се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и на процесуалния закон. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 16.10.2008г., постановено по гр.д. №1770/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба на Е. В. Т. и Г. Д. Т..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: