О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
София, 31.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 548/ 2009 и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 7.11.2007 г. по гр.д. № 7187/2005 г. на Софийски районен съд, ГК, 25 състав, оставено в сила с решение № 365/ 1.10.2008 г. по гр.д. № 901/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV- д отделение е отхвърлен иска, предявен от Н. А. М. Т. против А. М. и А. М. за собствеността и предаване владението на един апартамент- № 21, ет.2, бл.1, вх. Б, София, ул. “Т” № 5-7.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. За допустимостта на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като представя решение за друг апартамент в сградата, за който искът при същата фактическа обстановка е уважен, както и решение, с което е прието, че ищцата е собственик и на ? ид. ч. от терена, върху който е построена сградата.
Ответниците оспорват жалбата, като считат, че не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разглежданите дела не са идентични.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че ищцата е собственик на ? ид. ч. от парцел **** 431а и 432б в кв.288 по плана на София, м. “М”, върху който без да е учредявала право на строеж е построена жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент, получен като обезщетение от ответника А съгласно раздел ІІ, 1ж от договора за продажба на имота срещу задължение за построяване на жилища, гаражи и офиси. За да отхвърли иска, въззивният съд се е позовал на данните, че ответникът е придобил апартамента по давност, с което е оборена презумпцията на чл.92 ЗС, на която ищцата основава претенцията си по отношение на жилищната сграда.
От изложението и касационната жалба може да се направи извод, въпреки че не е изрично формулиран, че касаторката вижда като основен за изхода на делото въпросът защо въззивният съд не е възприел решенията по другите две дела , водени от нея- за дворното място и апартамент № 34 в сградата, по които исковете й са уважени. Счита че и по настоящото дело решението следва да бъде същото, тъй като фактическите обстоятелства и представените доказателства са общи за всички дела.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че поставеният от ищцата въпрос не е определящ за крайния резултат на спора, поради което липсва главната от предпоставките за допустимост на касационното обжалване. Видно от съдържанието на мотивите към обжалваното решение, въззивният съд е отговорил утвърдително на всички твърдения на ищцата- че е собственик на ? ид. ч. от парцела, че договорът, с който е закупила тази част- нот. акт№ 49/ 84 г. не е нищожен, че като съсобственик тя не е учредила право на строеж и затова по отношение на построеното би следвало да се приложи презумпцията на чл.92 ЗС. Предявеният иск обаче е отхвърлен по други съображения, а именно че ответниците са придобили апартамента по давност, което е един от способите за оборване на горната презумпция.
В жалбата и изложението, в които основанията по чл.280 и по чл.281 се смесват, се навеждат доводи относно института на придобивната давност като способ за придобиване на вещни права, очевидно повлияни от особеното мнение на председателстващия съдебния състав, че този институт на завареното законодателство противоречи на чл.17, ал.5 от Конституцията на РБългария и че не следва да се прилага по силата на §3, ал.1 ПЗР на Конституцията. Тези доводи могат да се отнесат към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като се свързват с промяна на установената съдебна практика и развитие на правото, но съставът на ВКС намира, че това становище е изолирано и не може да послужи като повод за допускане на касационното обжалване по настоящото дело.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 365/ 1.10.2008 г. по гр. д. № 901/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV- д отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: