2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 810
С. _______________2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 93/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Прокуратура гр. П., срещу въззивно решение № 1576 от 9.10.2009 г. по гр.д. № 1719/2009 г. на Пловдивския окръжен съд,с което е оставено в сила 25.05.2009 г. по гр. дело № 1190/2009 г. на Пловдивския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Г. П. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 2000 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат на незаконно обвинение, за което е оправдан.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по процесуалноправния въпрос относно преценката на доказателствата и обстоятелствата във връзка с приложението на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, и по материалноправен въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД.
Ответникът Г. П. В. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция, с което предявеният от Г. В. срещу Прокуратура на Р. България иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 5000 лв. за претърпени от същия неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление, за което лицето е било оправдано с влязла в сила присъда на наказателния съд, е бил уважен за сумата 2000 лв. Приел е, че тази сума справедливо ще обезщети претърпяните от ищеца неимуществени вреди от обвинението в извършване на престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1 ,вр. чл. 290, ал.1 НК, за което е бил оправдан. Изложил е съображения, че този размер е определен за преживяните от В. негативни емоции във връзка с повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, като е отчетено обстоятелството, че по същото време срещу него е повдигнато и друго обвинение в извършване на друго престъпление, което е доказано с влязла в сила присъда.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос касаещ извършената от съда преценка на обстоятелствата във връзка с приложението на чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Поставеният въпрос касае преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това, че не следва да намери приложение разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, но тази преценка може да доведе само до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди от ответника по касация, по отношение на който е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 293, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.290, ал.1 НК за това, че подбуждал към лъжесвидетелстване три лица от с. Б., с цел на навреди на полицай Д., по което е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, с присъда влязла в сила на 12.03.2004 г. по нох.д.№ 11/2003 г. на Пловдивския районен съд. Поддържа се, че поставения въпрос е относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени са съдебни решения по приложението на чл.2, т.2 ЗОДОВ вр. чл.52 ЗЗД.
Поставеният правен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД относим към определения размер на обезщетението за претърпените от В. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, практика на всички съдилища в страната е обезщетенията по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства предвид тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, което в случая е завършило с оправдателна присъда е въпрос на конкретна фактическа обстановка. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, като се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като душевните преживявания и страдания на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения по приложените дела не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото размерът на обезщетението се определя по всяко конкретно дело, с отчитане на всички релевантни за това факти, поради което не може да съществува един усреднен критерий за размера на присъденото обезщетение. В този смисъл не е налице противоречива практика на съдилищата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД и определените размери на обезщетенията по представените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне на обезщетението по настоящото дело. Преценката на въззивния съд, че сумата от 2000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от В. морални вреди от незаконното обвинение, е с оглед конкретната фактическа обстановка по настоящото дело, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допуска до касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1576 от 9.10.2009 г. по гр.д. № 1719/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: