3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
С., 28.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 4214/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 236 от 15.07.2013 г. по ч.т.д. №211/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Разпореждане №540 от 27.02.2013 г. по т.д. №569/2012 г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната на [фирма] – [населено място] въззивна жалба срещу Решение №37 от 11.02.2013 г. по т.д.№ 569/2012 г. на БОС, постановено на основание чл. 630 ал. 1 ТЗ по молба на [фирма] – [населено място] относно [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят излага оплакване за неправилност и необоснованост на определението, като счита, че посоченото решение е постановено по второ по ред дело, след като е било образувано т.д.№ 559/2012 г. на БОС по молба на [фирма] – [населено място] за несъстоятелност на [фирма] – [населено място] и тъй като съгласно чл. 621 ТЗ, вр. чл. 213 ГПК съдът следи служебно за наличието на висящи дела, които имат връзка помежду си, съединява ги и издава общо решение, неправилно е постановил решение по т.д.№569/2012 г. на БОС и не е разгледал първото по ред дело №559/2012 г. на БОС и не е присъединил към него т.д.№569/2012 г., което прави решението недопустимо. Иска решението да се обезсили, да се разпореди на БОС да прекрати т.д.№569/2012 г. и да го присъедини към т.д.№ 559/2012 г. на БОС. Жалбоподателят представя доказателства във връзка с довода си, че е лице по чл. 613а ал. 2 пр. 1 ТЗ, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение-Р.№1960/21. 12.2012 г. по гр.д.№ 6770/2012 г. на РС – Бургас, влязло в сила на 05. 02.2013 г. В Основания за допускане на касационно обжалване отново сочи неправилността на въззивното определение и поддържа, че по материалноправния въпрос за приложението на чл. 613а ал. 2 ТЗ, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:Опр.№10/16.02.2011 г. по т.д.№1126/2009г. на ІІ т.о.,Опр. №271/ 14.05.2009 г. по ч.т.д.№259/2009 г. на І т.о., Опр.№ 274/13.04.2010 г. по ч.т.д.№232/2010 г.на ІІ т.о.,Опр.№485/21.06.2010 г. по ч.т.д.№ 428/ 2010 на І т.о., Опр.№543/12.07.2010 г. по ч.т.д.№419/ 2010 г. на ІІ т.о. Поддържа на основание тази съдебна практика, че решенията по чл. 630 и 632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, съгласно чл. 613а ал. 2 пр.1 ТЗ, какъвто носител на безспорно вземане, установено с влязло в законна сила решение, е жалбоподателят. Иска определението да се отмени и да се постанови разглеждане на въззивната жалба на [фирма] – [населено място].
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане, с което е върната въззивна жалба, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на подадената от [фирма] – [населено място] жалба срещу Решение №37 от 11.02.2013г. по т.д.№569/2012г. на БОС,постановено по чл. 630 ал. 1 ТЗ по молба на [фирма] – [населено място]. Изложил е съображения, че съгласно чл. 613а ал. 1 ТЗ частният жалбоподател може да обжалва решението, ако е от кръга на лицата, легитимирани затова, който извод не се променя от обстоятелството, че е страна по друго дело – т.д.№559/2013 г. за откриване производство по несъстоятелност на [фирма]. За ирелевантни за спора са приети доводите на жалбоподателя по искането за съединяване на двете дела, и които доводи са били предмет на разглеждане по ч.т.д.№ 180/2013 г. на БАС. Като е заключил, че частният жалбоподател не е трето лице, което да може да обжалва решението, съгласно чл. 613а ал.2 ТЗ, чието необезпечено вземане е включено в списъка на кредиторите с приети вземания и срещу него няма възражения, въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на подадената от [фирма] – [населено място] въззивна жалба.
По довода за недопустимост на въззивното определение.
Трайноустановена е съдебната практика, че недопустимо е решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение, когато съдът е бил десезиран, решение, постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена, които пороци, съответно отнесени към характера на определенията, важат и за тях. Не е налице твърдяната от жалбоподателя недопустимост на въззивното определение, основана на оплаквания за неправилност и необоснованост. Неприлагането от съда на чл. 213 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ и несъединяването служебно на дела, които имат връзка помежду си – присъединяване на т.д.№569/ 2012 г. на БОС към т.д. №559/2012 г. на БОС – не обуславя недопустимост на решението по чл. 630 ТЗ, постановено по т.д.№569/ 2012 г. на БОС.
По искането за допускане на касационно обжалване. Същото е неоснователно. В съответствие с посочената и от жалбоподателя съдебна практика за правото на трети лица да обжалват с въззивна жалба решението по чл. 630 ТЗ, в посочените от 613а ал.2 ТЗ случаи, е постановено разпореждането за връщане на въззивната жалба на [фирма] – [населено място], потвърдено с обжалваното определение. Жалбоподателят не е страна в производството по т.д. №569/2012 г. на БОС и не е представил с въззивната жалба доказателства, че има качеството на лице по чл.613а ал.2 пр.1 ТЗ, затова същата му е върната, като недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 236 от15.07.2013 г. по ч.т.д. №211/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: