1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
[населено място], 31.10.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №2268/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на П. [фирма], представлявано от И. Д., чрез адв. Д. П. срещу решение №10 от 6.02.2013г., постановено по т.д. № 356/2012г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 19/4.12.2013г., постановено по т.д. № 221/2006г. по описа на Бургаския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът П. [фирма] поддържа оплаквания за нарушение на процесуални закони, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С решение № 19 от 12.04.2012г. Бургаският окръжен съд е прекратил производството по несъстоятелност по отношение на П. [фирма] – Б. и е постановил заличаването на дружеството от търговския регистър. Основанието за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца съдът е приел, че се съдържа в разпоредбата на чл. 632, ал.4 ТЗ. Съдът по несъстоятелността е счел, че срокът по чл.632, ал.2 във връзка с ал.4 ТЗ започва да тече от вписването на решението по чл.632 ТЗ, а влизането в сила на решението само стабилизира извършеното вписване в търговския регистър.
Бургаският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че от датата на вписване на решението на съда по несъстоятелността, с което дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено спиране – 14.02.2011г. до 14.02.2012г., когато е изтекъл едногодишния преклузивен срок, от длъжника или кредитор не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност. Счетено е, За неоснователни са приети аргументите на въззивника за отмяна на решението, а именно вземане в предвид на решението по нохд №572/2012г. Единствените правнорелевантни факти за отмяна на решението за прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството са тези в преклузивния едногодишен срок да е направено искане за неговото възобновяване и внасяне на необходимите разноски, но не и фактите, настъпили след изтичане на този срок.
По основанията за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1 ГПК:
Формулирания от касатора процесуалноправен въпрос длъжен ли е съдът да спре производството по несъстоятелност до приключване на “преюдициалното наказателното производство” не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК. За първи път този въпрос се поставя в касационното производство, въззивният съд не се е произнасял по такъв въпрос, поради което не е обусловил решаващият му извод за потвърждаване на решението на съда по несъстоятелността. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В чл.632, ал.2 ТЗ ясно са посочени предпоставките за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност – кръга на легитимираните лица, които могат да искат възобновяване, срока в който трябва да бъда направено искането и наличието на достатъчно имущество или внасянето на сума за покриване на разноските на несъстоятелността, каквито в случай съдът не е установил да са се осъществели.
Допълнителния критерий – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е посочен без да са изложени аргументи, съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение по тълкуване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и това допълнително основание не обосновава извод за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Постъпилата молба вх. № 9588 от 21.10.2013г. от П. [фирма] с искане за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Молбата е аргументирана с висящ спор между търговското дружество и Българския футболен съюз – ответник по иска за заплащане на обезщетение за вреди и пропуснати ползи. Молбата е неоснователна. Запазва действието си т. 8 на ТР № 1/2001г. на ОСГК и при новата уредба на касационното производство, според която е недопустимо спирането на висящото пред ВКС производство по делото на основание чл. 182, б”г” ГПК отм., на която разпоредба аналогична е разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, в сила от 1.03.2008г.
В обобщение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10 от 6.02.2013г., постановено по в.т.д. №356/2012г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: