О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 811
гр.София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 241/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на П. М. П. от гр. Лом против решение от 09.11.2009 год. по гр.дело № 338/2009 год. на Окръжен съд, Монтана, в частта, с която е частично уважена ревандикационната претенция срещу него.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирано в процесуалната разпоредба на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото счита, че по съдържание въззивното решение не отговаря на изискванията и е в противоречие с П-І/53 г. на ПВС, както и с ТР 1/2001 год. поради допуснатия пропуск на съда да укаже на страната, че даден факт е от съществено значение и следва да бъде установен, като се представят допълнителни доказателства за установяването му. В подкрепа на това касаторът цитира и съдебна практика в решение № 679/1996 год. по гр.дело № 848/1996 год. на ВС.
Ответниците по касационната жалба М. М. П. от гр. Лом, З. М. К. от гр. С. и Б. М. И. от гр. М. изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да уважи частично ревандикационния иск срещу касатора въззивният съд е приел за основателна и доказана претенцията на ищците, които се легитимират като наследници на своите наследодатели – М. П. и П. П. , низходящи на общите наследодатели П. и Ц. Ц. , чиято собственост върху процесния имот не е оспорвана в хода на процеса от двете страни. Обсъждайки представеното саморъчно завещание, съставено на 28.03.2005 год. от П. П. , в полза на касатора, чиято автентичност е била оспорена от ищците и е открито производство по оспорването, въззивният съд е изложил съображения за неговото игнориране и изключване от доказателствения материал, с оглед заключението на графологическата експертиза, която не установява по категоричен начин саморъчното завещание да е изготвено от вписания в него, като завещател П. Ц. П.
Касационният съд счита, че въззивното решение отговаря по съдържание, както на трайно установена съдебна практика, така и на процесуалните изисквания в чл.236 ГПК, относно преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда.
Въззивният съд е обсъдил всички писмени доказателства, подкрепящи защитните тези и на двете страни, приемайки за установена по категоричен начин материалноправната легитимация на ищците, като собственици на идеална част от имота и игнорирайки правата на касатора, позоваващ се на саморъчно завещание в негова полза, поради оспореното от ищците и не доказано от него авторство на лицето П. П. , посочен, като завещател. Не е налице и противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК, с игнорирането и изключването на представеното завещание от доказателствения материал, защото по делото са били допуснати и изслушани две графологически експертизи – единична и тройна и последната установява, че представения сравнителен материал е несъпоставим по време, частично съпоставим по съдържание и не позволява да се анализират напълно и сравнят признаците на почерка, т.е. сравнителният материал, представен и от двете страни не е носител на достатъчно количествени и качествени общи и частни признаци, поради което не е възможен категоричен отговор за авторството на представеното завещание.
По изложените съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и като констатира, че ответниците по касационната жалба са направили разноски за настоящето производство, в размер на 250 лева, ги постави в тежест на касатора, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 09.11.2009 год. по гр.дело № 338/2009 год. на Окръжен съд-Монтана, по касационната жалба на П. М. П. от гр. Лом, с вх. № 11140/11.12.2009 год.
ОСЪЖДА П. М. П. да за плати на М. М. П., З. М. К. и Б. М. И. разноските за касационното производство, в размер на 250/двеста и петдесет/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!