О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София,10.12. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.11. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 537/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от М. Й., ст.юрисконсулт в ТД на Н. [населено място], с вх.№ 3379/25.06.2012 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.06.2012 г., срещу определение №405 от 11.06.2012 г. по гр.д.№263/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение №145/30.03.3012 г. по гр.д.№73/2012 г. на Търговищкия окръжен съд, с което исковата молба на публичния изпълнител при ТД на Н., предявена на основание чл.216, ал.1,т.2 ДОПК е върната обратно, поради липса на правен интерес. Варненския апелативен съд е споделил изводите на окръжния съд, че поради липсата на предпоставките на чл.193, ал.1 ДОПК за реализиране на принудително изпълнение за събиране на публични вземания от публичния изпълнител срещу длъжника в несъстоятелността- [фирма]/н/, липсва и правен интерес от иска, с правно основание чл.216, ал.1,т.2 ДОПК, предявен от публичния изпълнител срещу длъжника в производството по несъстоятелност- [фирма] и Р. А. С. за обявяване за относително недействителна по отношение на държавата продажбата от първия на втория ответник на недвижимите имоти, предмет на нот.акт №38, том.ІІ, рег.№1362, нот.д.№203/2011 г. на нотариус С. Г., с район на действие- Районен съд [населено място], вписан под №327 в регистъра на Нотариалната камера. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като формулира следния правен въпрос: „Допустима ли е исковата молба по чл.216, ал.2 във вр. с ал.1,т.2 ДОПК от държавата като кредитор при открито производство по несъстоятелност, в което установените с ревизионен акт публични вземания не са приети, и има ли правен интерес от производството за обявяване за недействителна на сделката на напълно отделно, самостоятелно основание, при наличието на публични задължения, установени с ревизионен акт, издаден след започване на производството по несъстоятелност”.
Ответниците не вземат становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Съгласно препратката на чл.274 ал.3 ГПК, предпоставките за достъп до касация са приложими и при обжалване на определенията, подлежащи на касационно обжалване. Поставеният общ правен въпрос за допустимостта, р.п. наличието на правен интерес от иска по чл.261, ал.1,т.2 ДОПК не е обусловил конкретните правни изводи на съда. Варненският апелативен съд не се е произнесъл за липсата въобще на правен интерес от предявяването на иска срещу длъжник в производство по несъстоятелност, а е обосновал липсата на правен интерес в конкретния случай с липсата на предпоставките по чл.193, ал.1 ДОПК за реализиране от публичния изпълнител на отделно производство срещу длъжника в производство по несъстоятелност. С тази норма законодателят е разрешил конкуренцията между публичното и изпълнителното производство по реда на ГПК, като е посочил, че публичните вземания срещу длъжник в производство по несъстоятелност се реализират от публичния изпълнител в отделно производство, само в хипотезите, когато върху имуществото преди откриване на производството по несъстоятелността са наложени обезпечителни мерки за обезпечаване на публичните вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос не е свързан с приетата от двете съдебни инстанции липса на тези две предпоставки за образуване на самостоятелно, по реда на ДОПК изпълнително производство.
Не посочването на общото основание за достъп до касация е достатъчно само по себе си да се откаже селектиране на касационната жалба. Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като нормата на приложения от съда чл.193, ал.1 ДОПК за хипотезите, в които може да се реализира от публичния изпълнител отделно изпълнително производство срещу длъжник в несъстоятелността, е ясна и не се нуждае от изправително тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №405 от 11.06.2012 г. по гр.д.№263/2012 г. на Варненския апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение №145/30.03.3012 г. по гр.д.№73/2012 г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: