О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София, 12.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 7 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2352 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Петрол“ АД срещу решение № 9 от 18.1.2019 г, постановено по гр.дело № 627/18 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решението на РС Оряхово, от 20.8.2018 г по гр.дело № 213/18 г, като са уважени предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ и е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. Б. В., извършено със заповед № РД-15-4-014/26.1.18 г, на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, като на ищцата е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 4 631, 22 лв за времето от 26.1.18 г до 27.7.18 г, както и разноски в размер на 550 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни.Касаторът претендира разноски.
Ответницата Д. Б. В. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й-адв.М. Л..Подържа, че обжалваното въззивно решение е правилно, а жалбата-неоснователна, както и че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.Претендира разноски, сторени в това производство в размер на 600 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване касационно решение.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.Установено е по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата Д. В. е изпълнявала при ответника „Петрол“ АД-гр.Ловеч длъжността „управител и продавач-консултант“.Същото е прекратено със заповед № РД-15-4-014/26.1.18 г на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, въз основа на подадена от нея молба вх.№ Н-4-02 от 24.1.2018 г.Ищцата е подържала, че не е налице уволнителното основание по чл.325 ал.1 т. 1 КТ, тъй като не е подавала и подписвала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Ответникът е възразил, че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно е предявен след изтичане на срока по чл.358 ал.1 т.2 КТ, поради което е процесуално недопустим.Основният спор по делото се свежда именно до това погасено ли е правото на ищцата да търси защита на субективното си право да оспори уволнението като незаконно.С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че двумесечният срок за атакуване на уволнението е започнал да тече не от момента, в който заповедта за прекратяване на трудовия договор е била изготвена, а от момента, в който е получена от служителката по пощата с обратна разписка-23.2.18 г.Тогава се е осъществил фактическият състав на прекратяването-чл.335 ал.2 т.3 КТ и от тази дата е започнал да тече двумесечния срок, в рамките на който ищцата е разполагала с правото си да потърси съдебна защита, като упражни правото си да предяви иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.Прието е, че от доказателствата по делото се установява несъвпадане на волята на страните относно конкретното основание за прекратяване, включително и относно датата за прекратяване.Изслушаната съдебно-графологическа експертиза е дала заключение, че вписаната в предложението за прекратяване дата-24.1.2018 г, както и датата от която ищцата желае прекратяването на трудовия договор-26.1.2018 г не са попълнени от нея, а от друго лице, с имитация на почерка на предложителката.
Въз основа на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното :
Като общи основания за допускане на касационното обжалване по в изложението по чл.284 ал.3 ГПК към касационната жалба са формулирани следните въпроси, за които се подържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК :
1.При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 КТ, от кой момент договорът следва да се счита за прекратен, съответно от кой момент тече двумесечния срок по смисъла на чл.358 ал.2 т.2 КТ.
2.Следва ли да се прилага нормата на чл.335 ал.2 т.3 КТ в случай, в който страните са постигнали съгласие относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ.
Сочи се противоречие по така поставените материалноправни въпроси със следните съдебни актове : решение № 86 от 22.7.2015 г по гр.дело № 5957/14 г на ВКС, ГК, Трето ГО и решение № 406 от 20.12.12 г по гр.дело № 537/12 г на ВКС, ГК, Трето ГО.
С първото от посочените решения ВКС се е произнесъл по материалноправния въпрос „относно формата на уведомлението по чл.325 ал.1 т.1 за приемане от насрещната страна на направеното предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, както и относно датата, от която договорът следва да се счита прекратен.“С това решение е прието, че основанието по чл.325 ал.1 КТ-взаимно съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният от тях трудов договор да престане да съществува.Взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява.Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване означава липса на взаимно съгласие.Срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага предложението чрез изразена в писмен вид воля за това и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата страна.Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седмодневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.Спазването на седмодневния срок за отговор на предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие може да се установява с всички допустими доказателствени средства, включително и със свидетелски показания, защото това обстоятелство няма отношение към съществуването на писмено съгласие за прекратяване.
С решение № 406 от 20.12.12 г по гр.дело № 537/12 г ВКС, ГК, Трето ГО е приел, че срокът от седем дни, визиран в чл.325 ал.1 т.1 КТ е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване на трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволят на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато предложението е прието.При положение, че предложението е отправено от служителя с писмена молба, разгледана същия ден с изразено от работодателя писмено съгласие, но служителят е напуснал работното си място и е престанал да се явява на работа, извод за незаконосъобразно прекратяване при предпоставките на чл.325 ал.1 т.1 КТ не може да се направи в резултат на констатацията, че работодателят не е успял да връчи изрично съобщение в седмодневния срок на домашния адрес.Срокът е свързан с правото да се заяви приемане на предложението, а не със съобщаване на последиците от факта, че прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е настъпило.Поради това срокът е спазен, когато работодателят е приел веднага предложението и е сторил необходимото, за да стане това обстоятелство известно на другата страна.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по следните съображения :
Въпросът кога и при какви предпоставки настъпва прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1 КТ е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. с приложените от касатора съдебни актове. Съобразявайки установената практика, въззивният съд е приел, че за да е налице законно прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, страните по трудовото правоотношение следва да са изразили това съгласие изрично в писмена форма; като взаимното съгласие се отнася и до датата, от която трудовият договор се прекратява.Несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяване означава липса на взаимно съгласие, тъй като липсват две насрещни съвпадащи волеизявления, следователно прекратяването на основание чл.325 ал.1 КТ е незаконно.
В случая липсва посочена от ищцата дата в подаденото заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.Следователно няма установено съвпадение на волеизявленията на страните по този въпрос и работодателят неправомерно и еднолично е определил посочената в заявлението дата като като дата на прекратяване на договора.
Представеното от касатора решение № 86 от 22.7.2015 г по гр.дело № 5957/14 г на ВКС, ГК, Трето ГО съдържа отговор на поставения в т.1 въпрос, който изцяло съвпада с приетото от въззивния съд, а именно : несъвпадането на волята /в случая липсата на воля/ относно датата на прекратяване на трудовия договор означава липса на съгласие“.
По втория материалноправен въпрос – от кой момент започва да тече срока за предявяване на исковете по чл. 358 КТ, въззивният съд е съобразил установената от ВКС практика, съгласно която това е датата на получаването на писменото изявление за прекратяване на договора – чл. 335, т. 3 КТ. Видно от цитирания текст началният момент на давностния срок е определен дефинитивно и е свързан с денят, в който актът засягаш правата на работника или служителя е произвел своето действие.С обжалваното решение е прието, че работодателят не е установил по категоричен и безпротиворечив начин, че ищцата е била уведомена за датата на прекратяване-26.1.18 г.Следователно релевантен е деня на връчването, респ. получаването на заповедта за уволнение от уволненото лице., а исковата молба е предявена преди изтичането на двумесечния давностен срок. Въззивното решение е постановени изцяло в съответствие с установената по въпроса съдебна практика, поради което не е налице посоченото касационно основание.
Не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника направените от последния разноски за тази инстанция в размер на 600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Воден от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9 от 18.1.2019 г, постановено по гр.дело № 627/18 г на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА „ПЕТРОЛ“ АД, ЕИК 831496285 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Д. Б. В., със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.М. Л. сумата 600 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, заплатено за производството пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.