16
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. С.,02,11,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Димитров т.д. № 3053 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], ЕИК:[ЕИК] против въззивно решение № 170/20. 06. 2014 г., постановено от Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 187 по описа на съда за 2014 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение, постановено от Варненски окръжен съд на 08. 01. 2014 г. по т.д. № 989/2013 г., по същество е отхвърлен, като неоснователен предявеният от касатора срещу [фирма], ЕИК:[ЕИК] и [фирма], ЕИК:[ЕИК] отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответниците, че касаторът не дължи сумата 31810,24 лв., представляваща стойността на ел. енергия, съгласно справка № 27964/13. 05. 2013 г. за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 21. 09. 2012 г. до 22. 02. 2013 г. на потребител на ел. енергия с клиентски № [ЕГН], абонатен № 1446038 и адрес на обекта [населено място], за която сума е издадено дебитно известие № [ЕГН] към фактури, със законните последици.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се твърди неправилна преценка от страна на въззивния съд, на доказателствената сила на ангажирани по делото от противната страна писмени доказателства, както и неправилно прилагане по делото на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Излагат се оплаквания за несъобразяване от страна на въззивния съд, на задължителна практика на касационната инстанция по приложение на материалния закон.
В приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се излагат основания за допускане на касационно обжалване.
Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по спора, с което предявеният от касатора иск да бъде уважен в цялост, със законните последици, претендират се разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата оспорва същата, претендира разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима.
В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е изложил в относимите към релевираните в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, решаващи свои мотиви, че не се спори по делото относно фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия с клиентски номер №[ЕГН] и абонатен номер №1446038, като ползвател на търговски обект „Ремонтна работилница“ [населено място], присъединен към електроразпределителната мрежа, както и по възникване на правоотношението по доставка на ел. енергия, послужило за повод за разместване на имуществените блага. Съдът е приел, че между ищеца и първия ответник е налице валидно възникнало и съществуващо правоотношение по договор за търговска продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия (ОУ ДПЕЕ), приети от УС на [фирма] (сега [фирма]) и одобрени с Решение ОУ-061/07. 11. 2007 г. на ДКЕВР, в съответствие със законовата регламентация, дадена в разпоредбите на чл. 98а от ЗЕ, в редакцията им преди измененията и допълненията в ДВ бр. 54/2012 г., както и след тях, които изменения и допълнения са в сила от 17. 07. 2012 г. Отношенията между ищеца и втория ответник се подчиняват на уредбата по чл.104а от ЗЕ, като и за тях са приложими действащите публично известни общи условия (ОУ ДПЕЕЕМ), утвърдени от [фирма] (сега [фирма]) и одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07. 11. 2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06. 04. 2009 г. на ДКЕВР. Въззивният състав е изложил, че така посочените, утвърдени от ДКЕВР ОУ са задължителни за потребителя-ищец, включително и съобразно разпоредбата на чл. 298, ал. 1, т. 2 от ТЗ, тъй като страните по сделката са търговци. По спорния въпрос досежно корекцията на отчетените показатели за потребление на ел. енергия, съответно нейния размер и дължимата цена, въззивният съд е приел, че се дължи отговор на въпроса, съществува ли правна възможност доставчикът на ел. енергия, при наличието на установено неточно измерване на пренесената ел. енергия, да ангажира отговорността на абоната за изпълнение на задължението му за заплащане цената на реално потребената ел. енергия. Отговорът, според въззивния съд е положителен, поради следното: Като е посочил че му е известна създадената преобладаваща касационна практика, в която е застъпена становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия е лишена от законово основание, въззивният състав е изложил, че същата е и противоречива, поради което и не може да съставлява задължително тълкуване (Решение № 165/19. 11. 2009 г. по т.д. №103/2009 г. и решение № 29/15. 07. 2011 г. по т.д. №225/10 г. на ВКС, Второ т.о., но наред с тях и решение № 12/06. 03. 2012 г. на ВКС по т.д. №119/2011 г. на Първо т.о., и решение № 487/29. 11. 2012 г. по гр.д. №1750/11 г. на ВКС, Четвърто г.о.; решение № 228/10. 09. 2012 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. и Определение № 507/06. 06. 2013 г. по т.д. № 802/2012 г. на ВКС, Първо т.о.) Според въззивния съд, дори и да се счита, че тази практика обвързва съда, същата е създадена при действието на разпоредбите на чл. 98а от ЗЕ преди измененията и допълненията на ЗЕ в сила от 17. 07. 2102 г. (ДВ бр. 54/2012 г.) Съдът сочи, че в някои от постановените след последващото нормативно изменение решения ВКС е отрекъл последващата законова промяна да има обратно действие при липса на изрично придадено й от законодателя такова действие (Решение № 159/30. 09. 2013 г. на ВКС, ТК Второ т.о.) В тези решения не е даден отговор на въпроса ще се прилага ли законовата промяна за спорове за следващи периоди, какъвто случай е и процесният. След като обаче, новата нормативна уредба (ЗЕ) има действие за в бъдеще, при вече съществуващите норми на чл.98а, ал. 2, т. 2 и т. 6 б. „б“ ЗЕ и чл. 104а ЗЕ, въззивният състав е приел, че тези законови разпоредби следва да се прилагат на общо основание за спорове за периоди, попадащи по време след законовата промяна. Аргумент в тази насока, според въззивния съд, са и мотивите на законодателя, изложени към законопроекта за изменение на ЗЕ, както и публикуваните доклади по обсъждане в парламентарните комисии. От тях става ясно, че изменението в законодателната уредба се налага от необходимостта от защита, както на всички потребители, така и от справедливото разпределение на риска от неточности в отчитане на потреблението, без да се обогатяват отделни потребители, които са ползвали фактически ел. енергия без да я заплащат, и без останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби на доставчиците на ел. енергия поради липса на възможност за точен отчет. При съпоставка на новоустановеното тълкуване на нормативната рамка на обществената доставка въззивният съд е приел, че законодателят допуска разпределение на риска от обективно установено неточно отчитане на ел. енергия, при който наличието на вина на която и да е от страните е без значение. Това е така, защото без такова разпределяне на риска абонатите, чиито средства за търговско измерване (СТИ) отчитат правилно и изцяло потреблението на ел. енергия, ще понесат неоснователно тежестта на повишените разходи по доставка на ел. енергия, произтичащи от несъбраните вземания на доставчиците от други потребители, чиито СТИ не отчитат точно, поради обективно осуетено измерване потреблението на доставеното и потребено от тях количество ел. енергия. Поради тази причина регулаторът в лицето на ДКЕВР чрез приети от него правила определя изчислителните методи за измерване на консумацията за изминал период при най-общо казано грешно (неточно) отчитане на ел. енергията, доставена на потребителите. Нормата на чл. 98а, ал. 6 ЗЕ препраща към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, уреждащ законовата делегация за приемане на Правила за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), каквито действащи за исковия период са тези, приети с решение № П-1/10. 04. 2007 г. на ДКЕВР, обн. в ДВ бр. 38/11. 05. 2007 г. В чл. 45 от същите правила, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, каквато грешка в порядъка от -87,35 % до – 87,91% е установена за процесното СТИ, съобразно метрологичната експертиза в ел. лабораторията към БИМ в РО-Р., с-р Г. с протокол КП № АУ-12-1459/09. 05. 2013 г., отчетеното количество електрическа енергия се определя съгласно процедура, предвидена в договора за покупко – продажба. За такъв договор следва да се приемат одобрените ОУ, посочени по-горе в мотивите на решението. Въззивният съд излага, че на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да зачете като законосъобразен административния акт, с който е установена липсата на застрашаване на интереса на потребителя в конкретния случай поради приложение на уговорката от ОУ, която допуска корекция в показанията не за да се обогати неоснователно, а да компенсира обективно неточно отчетената и съответно незаплатена ел. енергия. С оглед на това, според въззивния състав принципното прилагане на корекционната процедура не е лишено от основание, не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр.98/12. 11. 2013 г., с които изрично по идентичен начин е регламентирана методиката на изчисление на преминалата през СТИ ел. енергия, когато СТИ измерва с грешка извън допустимата – чл. 48 от последните. Според въззивния съд в конкретния случай е доказано несъмнено, че при извършената метрологична експертиза от ел. лабораторията към БИМ електромерът е с прекъсната пломбажна тел на пломбата от завода производител, пристискана, както и с прекъсната пломбажна тел на метрологична пломба от първоначална проверка BG 02001/10 г., пристискана. При вътрешен оглед е констатирано поставено допълнително устройство ДУ (електронна платка) за манипулиране на електромера на трите системи. СТИ е в класа на точност при изключено ДУ и извън класа си на точност при включено ДУ, като показва грешки от порядъка от -87,35% до -87,91% при различните натоварвания. Според заключението на назначената във въззивната инстанция СТЕ, по този начин СТИ отчита почти 10 пъти по-малко потребената ел. енергия. Вещото лице е установило също, че при наличие на ДУ е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия без точен измерител на грешката в отчитането. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че този вид устройство принципно е от типа на дистанционните устройства на автомобилите и може да бъде задействано от разстояние около 10 метра по всяко време и тогава отчита 10 пъти по-малко от реално потребената ел. енергия. С оглед установената нерегламентирана намеса в СТИ чрез монтиране на допълнително устройство, което позволява дистанционно управление от близко разстояние – включване и изключване по всяко време на денонощието, без извършване на допълнителна манипулация на електромера и на таблото, изхождайки от възможността този начин на въздействие да се осъществява изключително от потребителя и единствено в негова полза, въззивният съд е приел за доказано виновното поведение на ищеца. По-натам, въззивният съд е възприел изложеното от ВЛ по СТЕ в съдебно заседание в смисъл, че въпреки, че има доказана от метрологичната лаборатория определена грешка, няма възможност да се установи кога и колко време ДУ е било включено, поради което за отчитане на реалното потребление трябва да се ползва номиналната стойност на токовите трансформатори. В случая са налице токови измервателни трансформатори с номинален ток от 600А, поради което при изчислението, отразено в т. 6 от заключението, вещото лице е взело предвид тази присъединителна възможност, е това е така, доколкото електромерът не може да даде критерий, предвид това, че той ползва от вторичната страна на токовите трансформатори, където е малка консумацията. Въззивният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице в тази му част, като компетентно и обосновано, и основано на приложени специални знания от специалист в областта на електроизмервателната техника, и метрологията, и според изчисленията по т.6 от което, количеството на неотчетената, но реално потребена ел. енергия е 91 900 KWh на обща стойност 70 605,64 лв., от които ищецът е заплатил сумата от 38 795,39 лв. и остава да дължи на доставчика разликата от 31 810,25 лв. (т. 8 от заключението на СТЕ).
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се формулират, като общо основание за подбор на касационната жалба въпросите:
Възможно ли е Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране № П-1 от 10. 04. 2007 г., обнародвани в ДВ бр. 38/11. 05. 07 г., да съдържат правила и норми за извършване на корекционна процедура, без такава да е законово предвидена (установена) към момента на приемането им в нормативен акт?
Следва ли да се приеме на общо основание, че влизането в сила на чл. 83 от ЗЕ за извършване на корекции на сметки (корекционна процедура) за минал период, може да валидира с обратно действие, без такова да е предвидено изрично, подзаконов нормативен акт, издаден при липса или несъответствие със закона – в случая ПИКЕЕ (редакция от 10. 04. 2007 г. до 14.10.2013г.)?
По отношение на същите се твърди, че в редица решения на ВКС (утвърдена константна съдебна практика) е застъпено становището, че възможност за корекция не се съдържа и в сега действащия ЗЕ, нито в утвърдените на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правила за търговия с електрическа енергия и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (в редакцията от 10. 04. 2007 г.), тъй като в тях липсва установена методика за корекция за минал период. Цитира се Решение № 165 от 19.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 103/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В., в противоречие с което Варненски апелативен съд е приел, че така методика е била налице и до приетите от ДКЕВР с протокол № 147 от 14. 10. 2013 год., обн. ДВ бр.9 8 от 12. 11. 2013 год. ПИКЕЕ, в които за първи път е създаден нов раздел IX, уреждащ случаи и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, какъвто до тогава не е имало.
Твърди се, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на Върховния касационен съд както и с решенията на другите апелативни съдилища – допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ГПК. По отношение на първия от – по т. 1 се излага, че констатантната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд е, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност, и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката (обн. в ДВ бр. 107/09. 12. 2003 г.), и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11. 04. 2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД, и не обвързват потребителите. Същото становище, според касатора е застъпено и в Решение № 104 от 05. 07. 2010 г. на ВКС по т.д. № 885/2009 г., II т.о., ТК, докладчик председателя Т. В., Решение № 177 от 12. 12. 2011 г. по т.д. № 1008/2010г. на ВКС, Решение № 165 от 19. 11. 2009 г. по т.д. № 103 на ВКС, Решение № 201 от 21. 12. 2013 г. по т.д. № 799/2012 г. по описа на ВКС, както и на Апелативен съд В. в Решение № 85 от 05. 04. 2012 г. по т.д. №59/2012г. на АС Варна, Решение № 30/10. 02. 2012г. по т. д. № 648/2011 г. на АС Варна, Решение №223/24. 06. 2014 г. по в.гр.д. № 331/2014г. по описа на ОС Добрич, и Решение от 17. 03. 2014 г. по в.гр.д. № 221/2014 г. по описа на ОС Варна. По отношение на втория такъв критерий – по т. 2 от ал. 1 на чл. 280 ГПК се излага, че в редица съдебни актове е застъпено становището, че изменението на Закона за енергетиката, и по-специално влезлите в сила на 17. 07. 2012 год. разпоредби на чл. 83, ал.1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ допускат коригирането на сметки за минал период в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, и въвеждат изискване за уреждане в общите условия на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция, но при създаването на правила за уреждането на отношенията с абонатите в случаите на грешка в измерването, които според ал. 2 на чл. 83 се приемат по предложение на ЕРД и се публикуват на интернет страниците на ЕРД и на ДКЕВР. Въз основа на новото правило на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, такива правила, с действие само за в бъдеще, са създадени и приети от ДКЕВР едва с Протокол № 147 от 14. 10. 2013 год., обн. ДВ бр. 98 от 12. 11. 2013 год., т.е. до тази дата не са съществували правила въз основа на които ЕРП да извършват корекции на сметки за минал период. Прието било също, че нито нормите на чл. 45 и сл. от ПИКЕЕ преди изменението от 12. 11. 2013 год., нито Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, и при действието на приложимите към спора нормативни актове – Закон за енергетиката (обн. в ДВ бр. 107/09. 12. 2003 г.) и Наредба № 6 от 09. 06. 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. в ДВ бр. 74/24. 08. 2004 г./, не покриват условията на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, като в същите решения било прието, че до изменението на ПИКЕЕ от 12. 11. 2013 г. няма нормативен акт, който да препраща или допуска текстовете на ОУ на ЕРП да служат за основание за провеждане на корекционна процедура, в това число и чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ на ответника.
С оглед конкретния начин на обосноваването на претендираните от касатора да са налични по отношение на поставените два въпроса, допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ГПК, следва да се приеме, че въпросите са релевантни по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото видно от решаващите мотиви на въззивния съд, са включени в предмета на спора и са обусловили изхода на делото, чрез дадения от въззивния съд отговор на главния според въззивния състав спорен предмет в производството, а именно – съществува ли правна възможност доставчикът на ел. енергия, при наличието на установено неточно измерване на пренесената ел. енергия, да ангажира отговорността на абоната за изпълнение на задължението му за заплащане цената на реално потребената ел. енергия, като в част от мотивите си, обусловили изхода на делото въззивният съд се основава и на приложимостта по делото на визираните във въпросите на касатора ПИКЕЕ от 2007 г.
По отношение и на двата въпроса обаче (които смислово се припокриват, доколкото предпоставят отговор все на въпроса за наличието на основание за извършване на корекция в сметките за минал период, при действието на ПИКЕЕ от 2007 г., и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., следващи влизането в сила от 17. 07. 2012 г., на измененията на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 54/2012 г.), не са налице претендираните от касатора, допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ГПК, поради следното: Цитираната от касатора и приложена практика на касационната инстанция е формирана преди законовите изменения в нормативната уредба на процесните отношения и в частност – измененията на Закона за енергетиката (ЗЕ), обн. ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17. 07. 2012 г., които изменения, съобразно установения по делото период, за който е извършена процесната, спорна по делото, корекция на сметката на касатора за минало време, са приложими и по конкретното дело. В по-новата, актуална съдебна практика на касационната инстанция, цитираната от касатора такава, противоречие на въззивното решение с която се релевира по делото, е преодоляна, като в този смисъл на настоящия касационен състав са известни решения на касационната инстанция, постановени в производства по чл. 290 от ГПК, както следва: Решение № 97 от 28. 07. 2015 год. по т.д. № 877 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., Решение № 111 от 17. 07. 2015 г. по т.д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., Решение № 115 от 20. 05. 2015 г. по гр. дело № 4907 по описа за 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Решение № 38 от 15. 05. 2014 г. по т.д. № 5 по описа за 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о.
В първото от посочените решения, постановено по дело, по което касационно обжалване на въззивното решение е допуснато за произнасяне по материалноправния въпрос за наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий, в случай, като процесния, касационният съд е приел по задължителен за съдилищата начин, че корекция в сметката на потребителя е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е определен размерът на реално консумираната електрическа енергия за този период. В същото решение, при фактическа обстановка, изцяло съответстваща на тази по настоящото дело – установена с протокол за техническа проверка, констативен протокол от метрологичната експертиза на средството за измерване и от заключение на СТЕ, намеса в схемата на електромера, монтиран в имота на потребителя, и извършен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера, водещи до съществено отклонение на показанията му, и несъответствието му на техническите изисквания вследствие на намесата в неговата схема, касационният състав е приел, че електроразпределителните предприятия са доказали осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена, и потребена електрическа енергия, налице е виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. В същия смисъл и при същата фактическа обстановка, каквато е и процесната по настоящото дело, е постановено и Решение № 38 от 15. 05. 2014 г. по т.д. № 5 по описа за 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., в което е прието, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на средството за търговско измерване (СТИ), което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия, налице е виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. Разрешенията на касационната инстанция в посочените две решения, като основани но обстоятелства, водещи до ангажиране на отговорността на потребителя, аналогични с процесните, макар и третиращи корекции за процесни периоди преди измененията на ЗЕ в сила от 17. 07. 2012 г., но по аргумент от по-силното основание приложими, като правни изводи и към процесния казус, настоящият касационен състав изцяло споделя.
С решение № 111 по т.д. № .д.№ 1650/14 г. на ВКС, Първо т.о. е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В решение № 115 по гр.д. № 4907/2014 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че и през периода от 17. 07. 2012 г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (обн. в ДВ, бр. 54/2012 г.), до 16.11.2013 г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98/2013 г.), не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Видно е, че и с това цитирано решение на касационната инстанция, възможността на доставчика да коригира сметките на крайния клиент за минал период, не се отрича в случаите, като процесния, при които е доказан периодът на неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, и при доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, напротив – същата се признава.
При така изложеното и доколкото даденият в обжалваното въззивно решение отговор на формулирания от касатора правен въпрос е в унисон с цитираната актуална, задължителна съдебна практика на касационната инстанция, то и касационно обжалване на въззивното решение, поради претендираното от касатора противоречие с посочените от него, изгубили актуалност решения на ВКС, не следва да се допуска при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС.
Изложеното сочи на липса на основание за допускане на касационно обжалване и при условията на другия, релевиран от касатора, допълнителен селективен критерий за подбор на жалбата му – този по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Допускане на касационно обжалване при релевирана от касатора и констатирана от касационната инстанция противоречива каузална практика на съдилищата е насочено към преодоляването й и има за цел в крайна сметка касационният състав с решението си по делото да посочи кое от противоречащите си разрешения на конкретния правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, счита за правилно, с което да постигне занапред уеднаквяване на практиката по същия – цел, която в конкретния процесен случай вече е постигната, чрез формираната и цитирана по-горе в настоящите мотиви, актуална и задължителна съдебна практика на касационната инстанция, обективирана в решения, постановени в производства по чл. 290 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното решение в случая не следва да се допуска и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване по същия критерий е и обстоятелството, че съобразно разрешенията, дадени с т. 3 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по т. 2 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение, като установяването по делото, че сочените от касатора съдебни решения, противоречие с които се релевира са влезли в сила, е негово задължение. Касационният състав не е нито длъжен, нито в повечето случаи има техническата възможност да се увери служебно относно това дали сочените от касатора каузални съдебни решения, противоречие с които се твърди са влезли в сила или не и в настоящия случай, доколкото касаторът не установява претендираното от него наличие на условията по т. 2 от чл. 280, ал. 1 ГПК – сочените съдебни решения да са влезли в сила, то и касационно обжалване на процесното въззивно решение следва да бъде отказано, дори и на това само основание.
Поради изложеното и доколкото в случая не са налице императивно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, такова обжалване не следва да бъде допускано.
При този изход на делото в касационната инстанция, касаторът няма право на претендираните от него разноски, а ответникът по касация има право на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 170/20. 06. 2014 г., постановено от Варненски апелативен съд, Търговско отделение по т.д. № 187 по описа на съда за 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК:[ЕИК] и [фирма], ЕИК:[ЕИК] сумата 1484,30 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: