3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 436 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. М., М. И. М., действащи лично за себе си и като настойници на малолетните Т. Д. Т. и А. Д. Т. срещу решение № 1383 от 29.06.2015г. по гр.д. № 781/2015г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 18585 от 26.11.2014г. по гр.д. № 1712/2014г. на СГС, в частта за отхвърляне на субективно съединените искове с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ /отм./ срещу Гаранционен фонд, [населено място], предявени от касаторите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Д. Т. В., починала при ПТП, станало на 29.11.2012г., както следва: от Т. Д. Т. и А. Д. Т., представлявани от настойниците им Т. В. М. и М. И. М., за разликата от 20 000 лева до 130 000 лева на всеки от тях и от Т. В. М. и М. И. М. за разликата от 20 000 лева до 110 000 лева на всеки от тях.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е частично неправилно- постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД при неправилно приложение на дадените с ППВС № 4/1968г. разрешения и необоснованост на акта с оглед обективно установените по делото обстоятелства, значими за приложението на принципа за справедливо обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът, Гаранционен фонд, [населено място], не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязла в сила 25.07.2013г. присъда № 60/09.07.2013г. по н.о.х.д. № 133/2013г. на ОС-Търговище, е установено, че на 29.11.2012г. водачът К. А. К. при управление на л.а. „Опел“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал автомобила с превишена скорост и вследствие на това е реализирал ПТП, при което е починала возещата се на предната дясна седалка Д. Т. В. – на 25г. към датата на смъртта. За безспорно е прието обстоятелството, че деликвентът не притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-то. На 14.06.2013г. касаторите в настоящото производство, са депозирали пред ответника искане за изплащане на обезщетение, по което е образувана щета по която на 15.10.2013г. са им определени и изплатени следните суми: на М. М. и на Т. М. по 40 000 лв. и на Т. Т. и на А. Т.- по 50 000 лв. на всеки от тях. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав се е позовал на следните обстоятелства: починалата при ПТП е живеела с родителите и децата си в едно домакинство, като между тях имало разбирателство; след смъртта й родителите й изпаднали в паника, станали по-затворени и приемали успокоителни лекарства, наблюдава се емоционална лабилност, като при разговор за смъртта на дъщеря им стават дистимни и са развили остра стресова реакция; към датата на смъртта на майка си те са били съответно на 7 г.и на 8 г., живеели са в едно домакинство и тя се е грижила за тях, като след нейната загуба, двете деца са лишени от моралната и материалната й подкрепа. С оглед горното въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, за които отговаря Гаранционния фонд на основание чл.228 КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД, възлиза на 70 000 лева – за всяко от двете лица и на 60 000 – за всеки от родителите, от които суми са присъдени по 20 000 лева на всеки от тях, след приспадане на размера на доброволно заплатените от ответника обезщетение- по 50 000 лева – на всяко едно от децата и по 40 000 лева – на всеки от родителите, като за разликата до 130 000 лева, съответно до 110 000 лева – исковете са отхвърлени. Съдът е приел, че по делото не са налице данни и доказателства за изчерпване лимита на отговорност по пар. 27, ал.2 от ПЗР на КЗ, поради което не може да се възприеме становището, че чрез завишаване размера на обезщетение ще се стигне до нарушаване на забраната да се ангажира отговорността на ГФ по чл. 288, ал.1 КЗ /отм./ над нормативно установените лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК относно следните обуславящи за изхода на спора правни въпроси: /1/ „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретна икономическа обстановка и инфлационните процеси?“- твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II ТО, решение № 1 от 26.03.2013г. по т.д. № 299/2011г. на II ТО и решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II ТО, постановени по чл. 290 ГПК. /2/ „При формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интинзитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?“ Твърди се, че по този въпрос решаващият състав се е съобразил само формално с указанията, дадени с ППВС № 4/1968г., както и че е решен в противоречие с решение № 149 от 02.05.2011г. по гр.д. № 574/2010г. на ВКС, III ГО и решение № 121 от 09.07.2012г. по т.д. № 60/2012г. на ВКС, ТО.
И двата въпроса, формулирани от касаторите, касаят критериите за приложението на принципа за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което са относими за разгледаните искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и са обусловили крайния изход по тях, като даденото от въззивния съд разрешение е в несъотвествие с цитираната от жалбоподателите задължителна практика на ВКС. Ето защо, е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която се потвърждава отхвърляне на исковете по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдената от въззивния съд до претендираната от всеки от ищците сума като обезщетение за неимуществени вреди, по въпроса за критериите за прилагане на принципа на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя, при упражнено от настоящия състав правомощие да обобщи и конкретизира поставените от касаторите въпроси съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 18 19.02.2010г. по т.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС.
Касаторите са освободени от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал., т.4 ГПК, поради което делото следва да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1383 от 29.06.2015г. по гр.д. № 781/2015г. на Апелативен съд София в частта, с която е потвърдено решение № 18585 от 26.11.2014г. по гр.д. № 1712/2014г. на СГС, в частта за отхвърляне исковете с правно основание чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ /отм./, предявени срещу Гаранционен фонд, [населено място], за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на Д. Т. В., починала при ПТП, станало на 29.11.2012г., както следва: от Т. Д. Т. и А. Д. Т., представлявани от настойниците им Т. В. М. и М. И. М., за разликата от 20 000 лева до 130 000 лева на всеки от тях и от Т. В. М. и М. И. М. за разликата от 20 000 лева до 110 000 лева на всеки от тях.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.