3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
Гр. София, 27 ноември 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 6.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3086/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №4877/18 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен в размер на 8 000 лв. предявеният от В. К. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС са решени правните въпроси от предмета на спора: за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства на случая с оглед на точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в какъвто смисъл е ППВС №4/68 г., р.ІІ.; за обезщетяване на неимуществените вреди, които са пряка последица от увреждането и за задължението на съда да изложи мотиви за причинно-следствената връзка, съгласно приетото в ТР №3/05 г. и ТР №1/01 г. на ОСГК на ВКС; за прилагането на обществения критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД, вр. с чл.4 ЗОДОВ.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди като е приел, че от една страна, повдигнатото обвинение е за тежко по см. на чл.93, т.7 НК престъпление, ищецът вследствие на наказателното производство е преживял стрес и дискомфорт в социалното общуване, бил е потиснат, угрижен, затворил се в себе си, преживял е психично страдание от отчуждението на децата и приятелите му. Обвинението било публично разгласено в печатни и електронни медии, с което било засегнато в значителна степен доброто име на ищеца като човек и държавен служител. От друга страна, спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, а оправдателната присъда на първоинстанционния съд не била протестирана от прокуратурата и наказателното производство приключило в разумен срок. След анализ на установените обстоятелства по делото въззивният съд е приел, че за обезщетяване на преживените от ищеца в причинна връзка с незаконното обвинение морални вреди е необходима сумата от 8 000 лв.
Изводите на въззивния съд съответстват на сочената от касатора и служебно известна на съда практика на ВКС и съдилищата. Обезщетението за неимуществени вреди е определено след преценка на конкретните обстоятелства на случая, както е указано в ППВС №4/68 г. и приложените към жалбата решения по реда на чл.290 ГПК – по гр.д. №1240/11 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №527/15 г. на четвърто г.о. на ВКС. Изложени са мотиви за причинната връзка на обезщетените вреди и незаконното обвинение – то довело до стрес и психични страдания на ищеца при угрозата от тежко наказание и заради отдръпването на приятелите и децата му, накърнило достойнството и доброто му име на човек и държавен служител във висока степен, поради публичното разгласяване на обвинението чрез медиите, което увеличава интензивността на вредата за пострадалия. Така са спазени указанията на ТР №3/05 г. и ТР №1/01 г. на ВКС, ОСГК. Съобразени са и обществено-икономическите условия в страната, покупателната стойност на парите в периода на настъпване на вредите /2006-2012 г./ и компенсаторният характер на присъдената върху обезщетението законна лихва- както е прието в приложеното към жалбата р. по гр.д. №5257/15 г. на четвърто г.о. на ВКС. Подобни по размер обезщетения са присъдени в сходни случаи /на други от оправданите със същата присъда по същото наказателно дело лица/ с въззивните решения, недопуснати до касационно обжалване с определения на ВКС по гр.д. №6181/15 г. на четвърто г.о., по гр.д.2752/16 г. на трето г.о., по гр.д. № 3742/15 г. на четвърто г.о., по гр.д. №3189/17 г. на трето г.о..
Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №4877/18 г. от 3.06.19 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: