3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София,27.12.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №884/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-[населено място] срещу решение №121 от 25.01.2010 г.на С. апелативен съд по в. гр.д. №270/2009 г., с което е оставено в сила решение №83 от 07.11.2008 г. на Пернишкия окръжен съд, постановено по гр.д.№346/2007 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу [община] за сумата от 59 390 лева- обезщетение за вреди от договорно неизпълнение на задължения по договори за превоз №№№…1,3,11,13,15,16,19 и 24 , сключени на 03.05.2001 г. и договор №29 от 27.12.2001 г. , които вреди представляват загуба на превозвача от продажба на билети , абонаментни карти, намален брой пътници, намалени субсидии и компенсации за периода от 21.09.2006 г. до 20.10. 2006 г., включително и в частта за разноските.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото са сключени процесните договори за обществен превоз на пътници, по силата, на които ответната община е възложила на ищцовото дружество да извършва превоз на пътници по съответните градски и междуселищни линии до провеждането на конкурс за възлагане на обществен превоз. В последствие е бил проведен такъв конкурс, който е завършил едва с влизането в сила на всяка издадената заповед от кмета на общината по чл.26 ал.1 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на Министерство на транспорта и съобщенията.С оглед обжалването по съдебен ред на тези заповеди това е станало едва през 2011 г. или срокът на така поетите договорни задължения на ответника към ищеца обхваща и процесния период 21.09.2006 г. до 20.10. 2006 г.. С оглед данните по делото, от съда е прието, че в този период [община] е сключила договори с други фирми превозвачи за обслужване на същите линии, които се обслужват по процесните договори от ищеца. На базата на приетите заключения на икономическа експертиза се установява, че в действителност за този период е налице спадане на приходите на ищцовото дружество по търсените пера в сравнение с предходния период. Съдът е направил извода, че доколкото приходите на ищеца като превозвач не са гарантирана константна величина и не се навеждат доводи за това, че спадналите приходи са се разпределили в другите превозвачи по същите линии за периода, то няма как да се приеме, че спадът произтича от паралелно действащите договори за превоз, сключени с останалите превозвачи. Т.е. не е налице елемент от фактическия състав на правото на обезщетение за договорно неизпълнение/ чл. 82 от ЗЗД/ , а именно- сочените вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон / чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД/ . Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №121 от 25.01.2010 г.на С. апелативен съд по в. гр.д. №270/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.