1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София, 28.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 4115 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], подписана и от адв. С. Х., срещу определение № 2191 от 20.05.2013г. по ч. гр. дело № 2191/2013г. на Софийски градски съд, ІII-Г състав, с което е потвърдено разпореждане от 27.09.2012г. по гр. дело № 41486/2012г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34 състав. С потвърденото разпореждане е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК срещу [фирма] за сумите от 12 750 лв. – главница и 17,85 лв. – лихва за периода 30.08.2012г. – 03.09.2012г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че въззивният съд не е взел предвид, че изразът „запис на заповед“ може да се съдържа в наименованието на документа или в неговото съдържание, и че в настоящия случай документът е редовен от външна страна, тъй като е озаглавен „запис на заповед“. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно израза „запис на заповед“ в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1/2005г. от 28.12.2005г. по д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС/ и който се решава противоречиво от съдилищата. Частният жалбоподател моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване, определението да бъде отменено и исканата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде издадена.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна- подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК срещу [фирма], въззивният съд е приел, че процесният документ е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не може да се издаде изпълнителен лист, тъй като в текста му не се съдържа изразът „запис на заповед“. Изводът, че самият документ следва да се назове запис на заповед и че в текста му трябва да стои изразът „запис на заповед“ е аргументиран с глава 31 ТЗ и чл. 535 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният въпрос относно израза „запис на заповед“ в текста на документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК и изпълнителен лист, е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му.
По релевантния материалноправен въпрос има постоянна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2005г. от 28.12.2005г. по д. № 1/2004г. на ОСТК на ВКС, съгласно която, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на заповед“, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът „запис на заповед“. В тълкувателното решение е посочено, че изразът „запис на заповед“ не е достатъчно да се съдържа само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът „запис на заповед“ и то в такава логическа връзка с другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на заповед. Прието е, че документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на заповед според чл. 536, ал. 1 ТЗ.
Като е обсъдил приложения към заявлението запис на заповед и е направил извод, че същият е негоден да служи за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК поради това, че в текста му не се съдържа изразът „запис на заповед“, въззивният съд е решил въпроса в съотвествие с постоянната практика на ВКС.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалвания въззивен съдебен акт въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. По релевантния за настоящото дело въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, поради което разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима.
Предвид изложените съображения въззивното определение на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2191 от 20.05.2013г. по ч. гр. дело № 2191/2013г. на Софийски градски съд, ІII-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.