О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
ГР. София, 28 ноември 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 31.10.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2730/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Общински културен институт „Столична библиотека” срещу въззивното решение на Градски съд София/ГС/ по гр.д. №7724/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М. Георгиева срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „ръководител на направление ЦИКД / Център за интеркултурен диалог/”, извършено със заповед от 29.06.16 г., на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и по ГПК, отм. следните материалноправни и процесуалноправни въпроси от предмета на спора: Какво следва да докаже работодателят при прекратяване на тр. правоотношение с работника или служителя при приложение на разпоредбата на чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ? Кои са критериите за преценка при съкращаване на щата, когато се закрива цяло направление с оглед на спецификата на работата? Следва ли в предмета на делото ищецът да е въвел като основание за незаконност на уволнението липсата на реално съкращаване на щата поради това, че не са премахнати трудовите функции на длъжността, заемана от ищеца? Следва ли съдът да се произнесе по въпроса за наличие или липса на реално съкращаване на цяло направление в щата, в което работи ищецът, ако това не е поискано и доказано от ищеца? Следва ли съдът при постановяване на решението си да обоснове същото на база твърденията и доказателствата, приложени по делото от страните по него?
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява:
Въззивният съд е приел, че при оспорване законността на уволнение поради съкращаване на щата доказателствената тежест за спазване на материалноправните предпоставки за извършването му е на работодателя. Ищцата е посочила в исковата молба, че след уволнението й ръководеното от нея направление е продължило да осъществява функциите си по обхват и обем, както и че на работа са останали служители със сходни длъжности. Въззивният съд е приел тези твърдения за доказани – на 10.03.16 г., видно от представения протокол, дирекционният съвет на ответника е взел решение за преструктуриране на направление „ЦКИД”. При съпоставка на старото и новото поименно щатно разписание, в сила от 19.08.16 г., според ГС се установява, че в новото щатно разписание не съществува направление с наименование„ЦИКД”, но новият сектор „Центрове” е със същата численост и персонален състав като закритото направление, с изключение на ищцата и още един служител. Не се установява и съществено различие в дейността на старата и новата структура. Въззивният съд е приел за установено от представените старо и ново щатно разписание, че в последното за заеманата от ищцата преди уволнението й длъжност „ръководител направление” са предвидени три щатни бройки. В случай, че се съкращава една от няколко еднакви длъжности за работодателя възниква задължение за подбор по чл.329 КТ. Ако е имало съществено различие между функциите на всяка от длъжностите „Ръководител направление”, то в тежест на работодателя е да установи това различие и докаже, че заеманата от ищцата длъжност е единствена по същностно съдържание на тр. функция, поради което за работодателя не е възникнало задължение за подбор при съкращаването й. В случая такова различие ответникът по иска не е установил.
Тези изводи на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС, цитирана от касатора. Там е прието, че за да е законно уволнението по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ / каквото е и процесното/ длъжността следва да е премахната от щата на съответното предприятие по решение на компетентния орган / р. по гр.д. №2754/2000 г. на трето г.о./ . Преценката за идентичност на тр. функция се извършва с оглед естеството на извършваната работа – изводът за идентичност / респ. за разлика в тр. функция/ не може да се изведе нито от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на тр. задължения по дл. характеристика. При преценка за идентичност / респ. разлика/ на трудовите задължения за длъжността следва да се изхожда от естеството на работатата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед на характера и естеството на възложената работа / р. по гр.д. №1561/10 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №4322/13 г. на четвърто г.о./. Работодателят има задължение да извърши подбор, когато предприема намаляване на част от бройките за една и съща длъжност, макар и разпределена на различни работни места в предприятието / р. по гр.д. №2453/01 г. на трето г.о./. Закриване на част от предприятието, като основание за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 КТ, е налице, когато е премахнат целият щат на звеното, а дейността му е преустановена в по-голямата си част / р. по гр.д. №1753/09 г. на трето г.о./.Съдът може да основе решението си по иска с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ само на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспореното потестативно право на работодателя да прекрати едностранно тр. правоотношение, посочени от ищеца в исковата молба / р. по гр.д. №4322/13 г. на четвърто г.о./
В случая, както е приел и въззивният съд, ищцата се е позовала на продължаващото съществуване на ръководеното от нея направление, макар и под друго име, и на неосъществен подбор при уволнението й при задължение на работодателя за извършването му. Въззивният съд е приел, че макар ищцовата длъжност да е премахната формално от щата на предприятието, четирима от общо шестимата служители на направление „ЦИКД” продължават да работят в новия сектор „Центрове”, като не е установена съществена разлика в дейността на новото звено и на работещите в него в сравнение с тази на преструктурираното направление. Не е установено и че длъжността на ищцата е единствена, защото се различава съществено по естество на работата от останалите длъжности със същото наименование на различни места в предприятието. При съкращаване на една от няколко еднакви длъжности / в случая ”ръководител направление”/ работодателят има задължение за подбор, както е посочено и в практиката на ВКС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7724/17 г. от 9.02.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: