4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 812
София, 29.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 681/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Й. срещу въззивно решение № 161 от 15.04.2010 г. по т.д.№ 115/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 3349 от 12.11.2009 г. по гр.д.№ 5712/2008 г. на Варненския районен съд и е уважен предявения от [фирма] срещу касатора иск за сумата 3 113.83 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот и неустойка за забава в плащането й в размер на 662.72 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно, а като основание за допускането му до касация се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В депозираното съгласно изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение касаторът поддържа, че значимият за делото правен въпрос е налице ли е договор за посредничество и дължи ли се възнаграждение по него. Счита, че по отношение на посочения въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се аргументира, че правните изводи на въззивния съд по него са формирани при неправилно тълкуване на закона и като резултат са довели до постановяване на неправилно решение. Съдът неправилно бил анализирал доказателствата по делото и направил погрешни, несъответни на закона правни изводи. По делото не бил представен договор между фирмата посредник и продавачите на имота, а последните категорично отрекли наличието на каквито и да е било правоотношения с [фирма], а това според касатора сочело, че последният не е действал като техен посредник и следователно те не се явяват насрещна страна по посредническия договор.
Ответникът по касация [фирма] по реда на чл.287, ал.1 ГПК оспорва допустимосттта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от [фирма] обективно кумулативно съединени искове срещу касатора за заплащане на възнаграждение и неустойка за забавеното му плащане по сключен между тях договор за посредничество от 18.09.2007 г. за покупка на апартамент в [населено място] в два квартала – „Бриз” и „Л.” с цена до 90 000 евро с уговорено възнаграждение в размер на 3% от цената на закупения имот, посочена в регистъра на предложените имоти, чийто размер е независим от условията по предварителния и/или окончателен договор за продажбата му.
За да уважи предявените искове, въззивният съд приел за установено, че договорът, носещ дата от 18.09.2008 г. всъщност е сключен на същата дата, но през 2007 г., въпрос, имащ отношение към спора, доколкото нотариалният акт за придобиване на имота, посочен в регистъра на посетените имоти е от 22.05.2008 г., т.е. преди вписаната дата на договора за посредничество. В тази насока освен на свидетелите по делото и на положения от касатора подпис върху втората страница на договора за посетения на 18.09.2007 г. имот, т.е. закупеният впоследствие от него, съдът се позовал на факта, че искът е предявен на 02.07.2008 г., т.е. преди вписаната в договора дата 18.09.2008 г., поради което счел, че достоверната дата на сключването му е именно 18.09.2007 г., на която дата е посетен имота, все още в незавършен вид и че изписванвето на годината 2008 г. съставлява техническа грешка.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението
По отношение на формулирания в изложението въпрос за правната характеристика на процесния договор доводите на касатора са общи и по същество са свързани с неправилност на обжалваното решение. Изводът на въззивния съд, че между страните е налице посреднически договор е направен с оглед представеният по делото договор, сключен между страните, чиято истинност не е била опровергана от касатора в проведеното производство по оспорване автентичността на положения от него подпис. Вярно е, че тълкуването на един договор се подчинява на правилата, регламентирани в чл. 20 ЗЗД, каквото тълкуване е извършено и по настоящото дело, но това тълкуване е винаги конкретно, по конкретен договор. В този смисъл даденото тълкуване като краен резултат по един договор не може да бъде идентично с дадено тълкуване като краен резултат по друг договор. Доколкото в случая е извършено тълкуване, съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД няма основание да се приеме, че мотивираният от касатора въпрос във връзка с даденото тълкуване е от значение за точното прилагане на правото. Друг е въпросът, че в конкретния случай въпрос за тълкуването на процесния договор всъщност не се поставя, а се застъпва тезата, че дейност по посредничество не е била осъществена, след като по делото не е установена насрещната страна, с която ищецът е свързал и подпомогнал касатора при сключването му. Т.е. касае се до доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, които дори и да са евентуално основателни, не могат да бъдат обсъждани в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ отделение на търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 15.04.2010 г. по т.д.№ 115/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2