О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр.София, 03.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 497/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на “А. форм” ЕООД с. Стража, Община –Търговище, чрез адв. Д. В. от АК – Варна срещу решение № 477 от 30.11.2009г. по в.т.дело №1240/2009г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение №2743/21.08.2009г. на В. по гр.дело №8467/2008г. и е прекратено производството по делото по иск предявен от касатора срещу “Т. Б.” ООД по предявен иск за заплащане на сумата от 1200 лв., претендирана като възнаграждение по договор за изработка за извършено строителство на ограда в имота на ответника, намиращ се в с.Тополи, за което е съставена фактура №6/ 23.04.2008г. За да прекрати производството по делото, окръжният съд се е позовал на неизпълнено негово определение от 19.10.2009г. за оставяне на исковата молба без движение за поправяне на обстоятелствената част на исковата молба чрез излагане на всички твърдения имащи значение за обосноваване на заявената претенция и ако същата се основава на договор да се изложат твърдения за всички съществени условия на договора – страни, предмет, насрещни права и задължения, тяхното изпълнение или неизпълнение, както и останали уговорки от съществено значение за спорното право. Твърди се, че решението е неправилно и недопустимо. В изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа, че ВОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществени процесуални и материално правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото./ чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК/ и по конкретно на разпоредбата на чл.129 от ГПК във връзка с чл.127 и чл.128 ГПК. Поддържа, че с уточняваща молба от 29.10.2009г. е отстранил нередовностите на исковата молба. Доводите си за недопустимост на въззивното решение обосновава с невъзможността да се запознае с мотивите на решението, произнесено в открито съдебно заседание.
Касаторът “А. форм” ЕООД е обжалвал определение №2864 от 14.12.2009г., с което на ответника са присъдени разноски в размер на 700лв. за двете инстанции.
Ответникът по касация “Т. Б.” ООД в писмен отговор излага становище по допустимостта и основателността на касационната жалба, както и по частната жалба срещу определението за разноски. Прлетендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Към решението има изготвени мотиви, които са съобщени на касатора на 10.12.2010г. От съдържанието на касационната жалба и изложението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК може да бъде направен единствен извод, че страната е уведомена за причините за прекратяване на производството по делото – неизпълнение на разпореждането на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т.1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.
В случая въпросът за редовността на исковата молба и основанията за нейното връщане е обусловил решаващия извод на съда за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, поради което е изпълнена основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за селектиране на касационните жалби. Не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, по следните съображения:
Доколкото касаторът се позовава на отделни решения и определения на гражданските съдилища, които не попадат в кръга на актовете, които са задължителни за съдилищата по разрешените в тях правни въпроси / спр. т.2 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС/, допълнителното основание – противоречие със съдебната практика следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.127, т.4 ГПК в исковата молба ищецът трябва да изложи обстоятелствата, на които се основава иска си, като условие за нейната редовност / чл.129, ал.2 ГПК/. Ищецът е задължен да изложи всички онези факти, които очертават предмета на спора и индивидуализират спорното право, като за всеки правен спор те са конкретни. Разликата в предмета на спора, чията защита се търси с исковия процес, определя и различното съдържание на исковите молби. Затова преценката на съда дали исковата молба отговаря по съдържание на изискването на закона – чл.127, ал.1, т.4 ГПК е конкретна за всяка искова молба. В този смисъл не може да се приеме, че обжалваното решение по приложението на чл.129 във връзка с чл.127 ГПК противоречи на представената с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика. В случая въззивният съд е приел в рамките на правомощията си на съд по същество, че исковата молба не съдържа достатъчно факти, които да конкретизират спорния предмет и е оставил без движение исковата молба на ищеца. Молбата от 29.10.2009г. конкретизира само правно основание на иска чл. 266 , ал.1 ЗЗД и чл.269, ал.2 и чл.86 ЗЗД и петитума на исковата молба, но не и конкретни факти за съдържанието на договора за изработка, които да определят задълженията на всяка една от страните по договора.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл. 127 и чл.129 ГПК, аналогични на чл.98, ал.1, б.”г” и чл.100, ал.2 ГПК отм. изключват достъпа до касация на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По частната жалба срещу определението за разноски. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателят “А. форм” ЕООД счита, че уговореното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на представляващия ответника е прекомерно и иска неговото намаление. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски с отговора си по въззивната жалба и в съд.заседание на 25.11.2009г. общо в размер на 700 лв. – адв. възнаграждение в размер на 400 лв. за първата инстанция и 300 лв. за втората инстанция. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения пълномощникът на ответника има право на адвокатско възнаграждение в размер на 212 лв. Съгласно параграф 2 от Наредбата, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс /отм./, както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, в случая 636 лв. Заплатеното възнаграждение на адвоката на отв. е 300 лв. за въззивната инстанция, следователно не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК за неговото намаляване поради прекомерност.
На ответника по касация ще следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 200 лв., документирани с договор за правна помощ от 9.12.2009г.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №477/30.11.2009 г., постановено по в.т.д. №1240/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2864 от 14.12.2009г. постановено по в.т.д. №1240/2009г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА “А. форм” ЕООД със седалище в с. Стража, Община Търговище, да заплати на “Т. Б.” ООД , с. Т. , община Варна разноски 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: