1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
[населено място], 31.10. 2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията Костова т.д. №1221/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от К. Н. – изпълнителен директор, приподписана от адвокат П. С. и на [фирма], представлявано от Е. Р. и И. М. – изпълнителни директори, приподписана от адвокат П. С. срещу решение №1510/20.07.2012 г., постановено по гр.д. № 218/2012г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в осъдителната му част.
В касационната жалба касаторът [фирма] поддържа оплаквания за нарушение на материалния и процесуални закони, и за необоснованост, а като основания за допускане на касационното обжалване визира разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Касаторът [фирма] поддържа касационните основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът Е. Гутникова, чрез адв. В. В. в отговор на касацинната жалба на [фирма] счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа липсата на идентичност между разрешения от САС материалноправен въпрос и този разрешен в решение №17/9.03.2010г. на ВКС, І т.о. и решение № 433 от 8.11.2011г. на ВКС. Излага съображения, че с развалянето на договора не отпада солидарната отговорност за връщане на получените суми. С плащането на сумите на един от солидарно задължените кредитори Гутникова е изпълнила задължението си и към другия кредитор и без значение са вътрешните отношения на солидарно отговорните лица. С поемането на солидарна отговорност се защитава интереса на кредитора – в случая купувача по предварителния договор, в какъвто смисъл е решение №525/2008г. на ВКС, Іт.о. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно решение на въззивен съд.
Е. В. Гутникова, гражданин на Русия е предявила обективно и субективно съединени искове срещу [фирма] и [фирма] по чл.55, ал.1 във връзка с чл.87, ал.2 предл.3 и чл.86 ЗЗД за солидарното им осъждане да й заплатят сумата от 13 293.59 евро, а ответникът [фирма] само за сумата от 13 293.59 евро, представляващи част от платена цена за строителство и за право на строеж по предварителен договор от 6.12.2007г. Ищцата е сключили с [фирма] и [фирма] договор за учредяване право на строеж, строителство и продажба на вила тип “ Кристина2”, като с анекс продавачът и строителят са се задължили да прекарат до вилата минерална водя и промени в сградата срещу допълнително възнаграждение по 1000 евро на всеки от изпълнителите. Ищцата купувач е изпълнила задължението си по договора и на всяка от страните – изпълнители е заплатила по 79 000 евро по предварителния договор. Строителството не е изпълнено в срок, поради което Гутникова е развалила договора с нот.покана и иска връщане на платеното. СГС е уважил исковете за главница и за мораторна лихва. САС е потвърдил решението. Въззивната инстанция е приела, че вилата, предмет на предварителния договор не е построена в уговорения в договора срок, както и не е променен статута на имота, в който е трябвало да бъде осъществено строителството съгласно клаузите на договора. С връчване на ответниците на нот. покана, с която ищцата е осъществила потестативното си право да развали договора, за нея е породено правото по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да иска връщането на даденото поради отпадане на основанието за плащане. По останалите фактически и от правна страна обстоятелства, САС е препратил към мотивите на СГС. В решението на СГС е прието, че ищцата е заплатила на всяка една от страните по договора / касатори/ по 77 900 евро. Счетено е, че по иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД лицата поели солидарна отговорност за изпълнение на задълженията за извършване на строителство по договора са солидарно отговорни и за връщане на сумата получени на отпаднало основание само от едно от лицата по разваления договор.
По основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по касационната жалба на [фирма]:
Касаторът поддържа, материалноправния въпрос – при разваляне на договор поради неизпълнение и иск за връщане на даденото на отпаднало основание остават ли солидарно задължени лицата, поели солидарна отговорност за изпълнение на развален договор, независимо, че претендираната сума е била дадена само на едно от лицата, решен в противоречие с решение №17 от 9.03.2010г. по т.д. № 414/2009г. на ВКС, І т.о.
На проверка подлежи въззивното решение, поради което общото основание за селектиране на касационните жалби се формира от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното делото.
В случая въпросът е поставен във връзка със солидарното осъждане на двамата ответници за връщане на сумата от 13 293.59 евро, предявен като частичен, платена по договора за строителство. Този въпросът се поставя за първи път пред ВКС, поради което въззивният съд няма изрично произнасяне по него. В мотивите на решението САС се е позовал на разпоредбата на чл.269 ГПК и изрично е посочил, че се произнася в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, а оплаквания относно солидарното осъждане на ответниците жалбата не съдържа. В този смисъл въпросът не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.
По материалноправния въпрос един двустранен договор може ли да бъде развален от една от страните при положение, че другата страна е изпълнила задължението си по договора, не е обуславящ изхода на спора, поради което не обосновава основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът не е поставен коректно, не е съобразен с приетото от САС от фактическа и правна страна. Съдът е приел, че нито един от длъжниците по предварителния договор не е изпълнил задълженията си съобразно неговите клаузи, като са изложени подробни съображения на база на събраните по делото доказателства. Независимо от това не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК доколкото решение №433 от 8.11.2011г. по гр.дело № 1137/2010г. на ІV г.о. е постановено при други факти. С решението съставът на ВКС, ГК е приел, че продавачът по предварителен договор за покупко-продажба на имот не може да го развали по своя инициатива, с факта на връщане на платената цена. Допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно посочена без да са изложени аргументи съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и на това основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК по касационна жалба на [фирма] :
По материалноправния въпрос: един двустранен договор може ли да бъде развален от една от страните при положение, че другата страна е изпълнила задължението си по договора, в противоречие с решение №433 от 8.11.2011г. по гр.дело № 1137/2010г. на ІV г.о. настоящият състав препраща към мотивите на решението по същия въпрос по касационната жалба на [фирма]. Допълнителния критерий – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото е посочен без да са изложени аргументи, съгласно даденото в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснение по тълкуване на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В обобщение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното съставът на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1510 от 20.07.2012г., постановено по в.гр.д. №218/2012г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, втори състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: