О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 20.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети трети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 437/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от П. на Р България против решението на Окръжен съд – П. по гр. д. № 929/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение за допускане на касационно обжалване и две съдебни решения – на Районен съд П. и Окръжен съд П.
Ответникът по жалбата Й. А. С. от с. В., област П. счита жалбата на П. за недопустима и неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пазарджишкият окръжен съд с въззивно решение от 9. 1. 2009 г. по гр. д. № 929/2008 год. е оставил в сила решението на Пазарджишкия районен съд по гр. д. № 3038/2007 г. в частта, с която е осъдена П. на Р България да заплати на Й. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., заедно със законната лихва, считано от 9. 6. 2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът на С. над уважения размер 1500 лв. до претендираната сума 10000 лв.. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство. То е започнало с постановление от 29. 6. 1998 г. на прокурор при Районна прокуратура П. за образуване на дознание, което през 1999 г. е преобразувано в следствие и на 15. 4. 2002 г. С. е привлечен като обвиняем, заедно с още две лица, по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 НК, за това, че през 1998 г. след сговор и разрушаване на преграда, направена за защита на имот е отнел 10 бр. зайци от владението на другиго, с намерение да ги присвои. На 17. 6. 2002 г. Прокуратурата е внесла обвинителния акт срещу С. в съда и след провеждане на съдебното производство, Пазарджишкият районен съд с присъда от 6. 11. 2003 г. е оправдал Й. С. по повдигнатото обвинение. Оправдателната присъда е потвърдена от Пазарджишкият окръжен съд с решение от 18. 6. 2004 г. по нохд № 676/2004 год. и от ВКС с решение от 9. 6. 2005 г. по нохд № 826/2004 год.. При тези данни въззивният съд е отчел продължителността на наказателното производство – от 1998 г. до окончателното произнасяне на касационния съд от 2005 год., отчел е свидетелските показания и експертни заключения за наличие на стресово състояние на ищеца в резултат на задържането му под арест за два дни и продължителното наказателно производство и по справедливост е приел, че дължимото му обезщетение следва да бъде 1500 лв..
В изложението на П. се сочи като основание за касация чл. 280, ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Изложението не съдържа обосновани доводи, че в конкретния случай въззивното решение представлява неточно прилагане на закона. Както е посочено по-горе Пазарджишкият окръжен съд е отчел всички обстоятелства по делото имащи отношение към оценката на неимуществените вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД, т. е. приложил е точно процесуалните изискванията за доказване на фактите, както и относимата материалноправна норма. Не е налице и посоченото основание по т. 2 – да се касае за въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, тъй-като представените съдебни решения са по други правни случаи, във връзка с наказателни производства срещу други лица за друг вид деяния и съпоставката им с настоящия случай е неприложима.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 9. 1. 2009 г. по гр. д. № 929/2008 год. по жалбата на П. на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: