О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 497/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Л. Г. против решение №6/09.02.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №1564/2008г. по описа на същия съд.
В изложението си,приложено съм касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК. В подкрепа на това свое твърдение,касаторът сочи,че съдът с постановеното решение не е дал отговор на материалноправни и процесуалноправни въпроси,като:важи ли приниципа на равенство между страните в процеса,като се сочи че съдът е допуснал трима свидетели на противната страна,а на касатора един,по отношение липсваща преценка от съда за твърдението на касатора за дадени извънсемейни средства на съпруга й,които са били вложени от последния на влог може ли да се считат за негова собственост,как следва да се оцени даването на суми от родителите на единия съпруг за закупуване на семейно жилище,като дарение само на този съпруг или дарение за семейството,както че свидетелските показания на посочения от нея свидетел са били игнорирани.
В писмения си отговор,ответникът по касационната жалба Н. Р. Р. счита,че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд,на основание писмени и гласни доказателства,е приел,че придобитият по време на брака недвижим имот е закупен със средства,дарени лично на единия съпруг-ответника Н. Р. от неговите родители,докато твърдението на ищцата,настоящ касатор за дарена сума от 10000долара от нейния дядо са останали напълно недоказани,въпреки дадените от съда няколкократни възможности на последната да докаже своите твърдения. При оценка на показанията на свидетелите,съдът е изхождал от непосредствеността на впечатленията на същите за установените обстоятелства,непротиворечивостта и обективността на излагането им и съответно по този начин е кредитирал част от тях.
В изложението си по член 280 ал.1 т.1 от ГПК,касаторът се позовава и прилага три броя решения,постановени от тричленни състави на ВКС,отнасящи се до:претендирането на пълна трансформация на лично имущество,което следва да се докаже от съпруга ,който го претендира чрез пълно и пряко доказване ,за недопустимостта на намеса на трети лица в породени между съпрузите и други лица облигационни отношения или чрез договаряне с единия съпруг,каквато не е настоящата хипотеза,както и че не е достатъчно искът за преобразуване на лично имущество да се уважава въз основа на показанията само на един свидетел и то брат на страната,каквато хипотеза също не е налице в настоящия случай. От съдържанието на изложените доводи не се формулира процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата. Видно от същото обратно на предвидения в закона принцип се твърди,че съдът не се е произнесъл,не е дал отговор на цитираните в същото въпроси,които по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК и могат да се разглеждат по жалбата по същество,след допускане на касационно обжалване,но не са основанието посочено от касатора за допускане на касационно обжалване,съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
По отношение на твърденията за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,освен цитирането на този текст от закона,не се излагат никакви аргументи в писменото приложение от касатора,нито се сочат актове на съдилища,долустоящи на ВКС. Тази хипотеза изисква произнасянето на съда по правния въпрос да е решено в противоречие с кое да е друго влязло в законна сила решение на съдилища,долустоящи на ВКС.
По отношение на предвиденото в т.3 на ал.1 на член 280 от ГПК,също не се изтъкват никакви аргументи в писменото изложение на касатора,освен цитирането на същата,което не е достатъчно за допускане на касационно обжалване на това основание на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6/09.02.2009г. на С. окръжен съд,постановено по гр.д. №1564/2008г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. Л. Г. да заплати на Н. Р. Р. сумата 500 лева/петстотин лева/разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: