5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1470/2010г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Злати Г. В. и И. С. В., [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. В., срещу въззивно решение от 19.07.2010г. по гр. дело №424/2010г. на Плевенския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса – предвижда ли Правилникът за вписванията форма за действителност и ред за действителност като изискуема предпоставка за валидност на вписването и нищожно ли е вписването на искова молба, надлежно вписана във входящ регистър на нотариалната служба, когато при последващото нанасяне на данни за извършеното и вписаване в партидната книга е допуснат недостатък. Счита, че въпросът е относим към разпоредбите на чл.34 и чл.36 ПВ. От преценката по него зависи решаващият извод на съдилищата по всички спорове, при които е от значение поредността на вписване на конкуриращи се, подлежащи на вписване актове, касаещи вещни права върху недвижими имоти- както спорове за собственост какъвто е процесният, така и спорове за разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти. Твърди се, че така поставеният правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата и решението по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК. Прилагат се съдебни решения.
Ответникът по касация Р. Д. Т. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по съображения в писмено становище.
Ответниците по касация Т. Й. А. и Л. Й. П. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване по съображения в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 08.04.2010г. по гр.д.№525/2003г. на Плевенския районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от Злати Г. В., И. С. В. против Е. Н. П., Л. Й. П., Т. Й. П., Р. Д. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху описания апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.2, както и иска за отмяна на нотариални актове № 44/1956г. и № 56/1996г.
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа страна, че безспорно е бил сключен предварителен договор за продажба на процесния апартамент между Й. Г. П. и Е. Н. П. като продавачи от една страна, а от друга като купувач Злати В.. Проведено е исково производство по чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор, като върху исковата молба е било отбелязано вписване на дата 27.10.1995г. С влязло в сила решение предварителният договор е обявен за окончателен. В хода на производството по чл.19,ал.3 ЗЗД обещателите по предварителния договор са продали имота на Р. Т. с нотариални актове №44/1996г. и № 56/1996г. По основния за спора въпрос дали е налице валидно вписване на исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД преди извършената продажба на имота, въззивният съд е приел, че такова не е налице, поради което не са проявени и последиците на валидното вписване. Изводите са изградени след анализ на събраните гласни и писмени доказателства, вкл. удостоверения на Службата по вписвания и изисканите от съда преписи от вписването. Прието е, че е налице вписване на исковата молба на дата 27.10.1995г., но на името и по партидата на купувача, а не на продавача.Съгласно чл.36,ал.1 ПВ в партидната книга се нанасят последователно под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания и отбелязвания, които се отнасят до него и се посочват съответната книга, том и страница, където е подреден актът. Възприетата персонална система на вписване в ПВ /ред. 1951г./ към момента на вписването на исковата молба изисква вписването да се извърши по името на продавача по предварителния договор – собственик на имота, който е ответник по заведения иск с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД – арг.от чл.38, ал.1 ПВ. Вписването на исковата молба по партида на купувача по предварителния договор /ищец по иска с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД/, е вписване не по установения законов ред, не е в предвидената от Правилника форма, поради което е нищожно. При това положение приобретателят по последващия исковата молба договор не е знаел за висящия процес. С. не се разпростира спрямо него като приобретател.Съобразно чл.14,б.”б” ЗС /ред.към 1995г./ трябва да бъдат вписани исковите молби за постановяване на решения за сключване на окончателен договор /чл.19,ал.3 ЗЗД/, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.Действително придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването на исковата молба не са непротивопоставими на ищеца по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД, но в случая липсва надлежно вписване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Не са налице сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай посоченият от касатора правен въпрос – предвижда ли Правилникът за вписванията форма за действителност и ред за действителност като изискуема предпоставка за валидност на вписването и нищожно ли е вписването на искова молба, надлежно вписана във входящ регистър на нотариалната служба, когато при последващото нанасяне на данни за извършеното и вписаване в партидната книга е допуснат недостатък, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въпросът няма обуславящо значение за изхода на делото.Той не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че не е налице предвиденото в ПВ надлежно вписване на исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД, тъй като тя е отбелязана по партидата на ищеца, а не на ответника, т.е. на собственика на имота, за което третите лица не са могли да направят справка и да установят вписването. При установената от съда липса на вписване на исковата молба по чл.19,ал.3 ЗЗД по отношение на собственика /продавач по предварителния договор/, в съответните регистри, книги и партиди, е прието, че не е налице специалното оповестително-защитно действие на вписването – чл.114,ал.1,б”б” ЗС, последица от което би била непротивопоставимостта на последващата вписването прехвърлителна сделка спрямо приобретателя по предварителния договор. Не е налице специалното оповестително действие на вписването като обективен критерий за знание у всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота при положение, че искат да направят справка за това. Ето защо като неотносим въпросът не може да обуслови допускане касационно обжалване на решението. При това положение приложените съдебни решения на САС и ВКС не могат да се преценят като относими.
С оглед изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация следва да се присъдят направените разноски, както следва : на Т. Й. А. 490 лева по договор за правна защита от 03.10.2010г., на Р. Д. Т. – 600 лева по договор от 11.102010г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.07.2010г. по гр. дело №424/2010г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Злати Г. В. и И. С. В., [населено място], да заплатят разноски за настоящото производство, както следва : на Т. Й. А. 490 лева и на Р. Д. Т. – 600 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: