4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
С., 11.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1482/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1769 от 26.11.2012 г. по т.д. № 2255/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 1593 от 18.04.2012 г. по гр.д. №7332/ 2010 г. на Пловдивски районен съд, с което е от хвърлен искът по чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 21 403.54 лв. – разходи, необходими за поправка на хидроизолация, изпълнена по Договор от 07.11.2008 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Касационни основания за допускане на касационна жалба жалбоподателят сочи решените по делото въпроси: каква е доказателствената стойност на съдебно-техническа експертиза, приета в производство по обезпечение на доказателства по чл. 207 ГПК без участието на ответника, и имат ли доказателствена стойност показанията като свидетел на вещото лице, изготвило експертизата, по които поддържа основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК. Жалбоподателят счита, че отговорите на тези въпроси, са от значение за точното прилагане на закона и правилното разграничаване на доказателствената стойност на различните доказателствени средства, както и от значение за развитие на правото, тъй като се оспорва обективния характер на експертизата и въпросът обуславя извод за връзката между констатациите на вещото лице и участието или неучастието на една от страните по делото. Поддържа, че ако се приеме отговора на въззивния съд, би се отдала по-голяма доказателствена сила на експертиза, приета с участието на страните, от експертиза, приета с участие само на една от тях. Жалбоподателят сочи основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса подлежат ли на повторно доказване в исковия процес обстоятелства, установени в производството по обезпечение на доказателства по чл. 207 ГПК, в което ответникът не взима участие не по вина на ищеца и прави оплакване, че съдът е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест. Извежда и въпроса допустимо ли е решението да се мотивира с недоказаност на факти, за които съдът не е дал указания на страната, че носи доказателствена тежест, и иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване по съображения, че изложените от жалбоподателя въпроси, не са обуславящи и не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като в производството по ч.гр.д.№ 587/2010 г. [фирма] – [населено място] не е взел участие поради нередовното му призоваване, а заключението на назначеното в исковото производство вещо лице, е изградено изцяло по данни, взети от обезпечителното производство. Оспорва касационната жалба и по същество, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД за 21 403.54 лв. – разходи, необходими за поправка на хидроизолация, изпълнена въз основа на сключен Договор от 07.11.2008 г., въззивният съд въз основа на изслушаната експертиза и на показанията на разпитаните свидетели, включително на Ив.Г. – вещото лице, изготвило заключението по ч.гр.д. № 587/2010 г. за обезпечение на доказателства, е аргументирал, че е установено към процесния период наличие на влага и вода на пода на помещение в обекта, в който ответникът е изпълнил хидроизолация. Приел е, че са установени механични повреди по хидроизолационната мембрана на изолацията, при които през нея прониква влага в сградата. Като е обсъдил гласните доказателства, съдът е направил извод, че ищецът не е доказал да е поставил дограма на прозорците в помещението, в което е установена влагата. Съдът е заключил, че ответникът е оборил презумпцията за виновно неизпълнение на задължението за изпълни работата без недостатъци поради това, че ищецът не е осигурил дължимото поведение с допуснато увреждане на хидроизолационната мембрана и не поставена дограма на прозорците и е отхвърлил иска за разходи за поправка на хидроизолацията.
С оглед изложеното, не са релевантни за делото изведените от жалбоподателя въпроси: каква е доказателствената стойност на съдебно-техническа експертиза, приета в производство по обезпечение на доказателства по чл. 207 ГПК, проведено при нередовно призоваване на ответника, може ли вещото лице, изготвило експертизата в производството по обезпечаване на доказателства, да даде показания като свидетел, подлежат ли на повторно доказване в исковия процес обстоятелства, установени в производството по обезпечаване на доказателства, в което ответникът не е редовно призован, допустимо ли е решението да се мотивира с недоказаност на факти, за които съдът не е дал указания на страната, че носи доказателствена тежест. Първите три въпроса не са обсъждани във въззивното решение, затова не са релевантни за делото. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Въпросите, които поставя жалбоподателят, целят да обосноват твърдението му за допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на доказателствата и съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване
Жалбоподателят не доказва с представеното копие от Р.№76/ 22.03.2010 г по гр.д.№ 7/2010 г. на ОС – Шумен последният от въпросите да се решава противоречиво от съдилищата. С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд подробно е указал на страните кои от твърдените обстоятелства се нуждаят от доказване. Поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е налице, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1769 от 26.11.2012 г. по т.д. № 2255/ 2012 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1600 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: