О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
гр. София, 12.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 7 ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 2310 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Производствено потребителна кооперация „Старт 93“, [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.П. П. срещу решение № 94 от 13.3.2019 г, постановено по гр.дело № 49/2019 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 1906/30.11.2018 г, по гр.дело № 4161/18 г на РС-Русе и е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищцовата Потребителна кооперация срещу А. И. И. иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ за сумата 48 000 лв.
В касационната жалба се подържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано.Подържа се, че събраните доказателства установяват, ответникът да е материално-отговорно лице, с отчетнически функции, поради което отговаря за причинените на кравефермата, при Кооперацията вреди на стойност 48 000 лв, произхождаща от липса на животни, които му били предадени с протокол, като същото важи и за 1 бр.вакуумна помпа.Моли съда да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. по същество да бъде уважен предявения иск, ведно със следващите се от това законни последици
Ответникът по касационната жалба А. И. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.В. В..Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Претендира разноски, сторени пред настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.207 ал.1 т.2 КТ. Установено е от фактическа страна, че на 16.8.2016 г между председателя на Кооперацията-ищец в качеството на работодател и А. И.-в качеството на работник е сключен трудов договор на основание чл.68 ал.1 т.2 КТ-за извършване на определена работа, която не е изрично посочена.По силата на този договор ответникът се е задължил да изпълнява длъжността „техник механик-ръководител“.Това трудово правоотношение е прекратено на основание чл.325 т.4 КТ, със заповед на председателя на Кооперацията, считано от 16.4.2018 г, поради завършване на определената работа.Съгласно длъжностна характеристика, подписана за „утвърдил“ от главния счетоводител, вместо от председателя на Кооперацията, лицето изпълняващо длъжността „техник-механик“ регистрира всяко новородено теле, поставя ушни марки, води животните на отчет ; отговаря за тях, като следи за доброто им отглеждане.Липсват данни длъжностната характеристика да е връчена на ответника срещу подпис.Съгласно приемо-предавателен протокол от 17.8.2016 г в кравефермата в [населено място] е извършено предаване на материалните запаси и дълготрайни активи от П. М. на А. И., в присъствието на тричленна комисия.А. И. е подписал протокола „за приел“.С приемо-предавателен протокол от 16.4.2018 г е извършено предаване на материалните запаси и дълготрайни активи от А. И. на И. И..Протоколът не е подписан от ответника.С наказателно постановление № 22/18 г, съставено на 3.7.2018 г, издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните, [населено място] на представляващия ППК „Старт 93“ със седалище в [населено място]-М. П. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв затова, че при извършената проверка е установена липсата на 39 бр.говеда, които по обяснение на управителя са продадени или заклани, като собственикът не е изпълнил задължението си в срок от 24 ч да уведоми писмено обслужващия ветеринарен лекар, което съставлява нарушение на Закона за ветеринарно-медицинската дейност.Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск.Приел е, че ответникът е изпълнявал отчетнически функции и макар да не е подписал длъжностната си характеристика, на практика е приел да отговаря за животните и инвентара в кравефермата, с подписването на приемателно-предавателния протокол от 17.8.2016 г без никакви възражения.
Въззивният съд е отменил решението и е отхвърлил иска като изцяло неоснователен.В мотивите си Русенски окръжен съд е приел, че пълната имуществена отговорност по чл.207 ал.1 т.2 КТ е приложима само за отчетници.Работниците, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо, че имат реално достъп до тях, не носят отговорност за липси.Приел е, че жалбоподателят е назначен на длъжност „техник-механик-ръководител“/последната с неясен произход/ и то на срочен трудов договор за извършване на определена, неупомената в него работа.По никакъв начин обаче не му е вменено да борави със стоково-материални ценности, поради което не може да се приеме, че е отчетник по смисъла на чл.207 ал.1 т.2 КТ и не може да носи пълна имуществена отговорност спрямо работодателя за липси.За необоснован е приет изводът на районния съд, че ответникът има качеството на фактически отчетник, тъй като определен брой животни са му поверени с приемателно-предавателен протокол и разпитаните по делото свидетели установяват, че той е приел да се грижи за тях.Прието е също, че доказателствата, събрани по делото дават основание да се приеме, че липсите не са конкретно установени, не е установена стойността им както и връзката с поведението на И..
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено, че първоинстанционното и въззивното решение взаимно си противоречат, макар да са постановени при една и съща фактическа обстановка.
Въззивното решение е очевидно неправилно, а съображенията за това са изложени в касационната жалба.Поради което моли същото да бъде допуснато до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното :
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“, т.е. законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem“, т.е. когато делото е решено въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логикаОбстоятелството, че въззивното и първоинстанционното решение взаимно си противоречат не е основание за допускане на решението до касационен контрол.Става въпрос за два невлезли в сила съдебни акта, при постановяването на които съдилищата са стигнали до различни правни изводи.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и, ал. 2, пр.2 и пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да плати на ответника разноските по делото в размер на 3 000 лв, представляващи адв.възнаграждение, заплатено пред настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 13.3.2019 г, постановено по гр.дело № 49/2019 г на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА Производствено потребителна кооперация „Старт 93“, [населено място] да заплати на А. И. И. на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 3000 лв, представляващи адвокатско възнаграждение, сторени в производството пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.