3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 18.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 28/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. Ж., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат С. М., срещу въззивно решение № 1079 от 15.07.2016 г. по в. гр. дело № 995/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 231 от 21.01.2016 г. по гр. дело № 11844/2015 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на В. Т. Т., [населено място], област П., сумата 7 784.14 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 18.09.2012 г. до 27.08.2015 г. върху главницата в размер на 26 000 лв., получена без основание, при начална липса на основание и присъдена с влязло в сила решение № 1844 от 04.12.2012 г. по гр. дело № 1889/2012 г. на Пловдивския районен съд.
Ответникът по касационната жалба В. Т. Т., [населено място], област П., чрез адвокат Е. Ш., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество същата е неоснователна. Моли се за присъждане на направените в касационното производство разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че с решение № 1844 от 04.12.2014 г. по гр. дело № 1889/2012 г. на ПОС, ХV гр.с. /по предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД/, З. Ж. е осъден да заплати на В. Т. сумата от 26 000 лв. /като частичен иск от 49 148.22 лв./, представляваща получена без основание при начална липса на основание. Решението е влязло в сила на 05.08.2015 г. Вземането за лихви не е погасено по давност за периода от 18.09.2012 г. до 27.08.2015 г., с оглед на обстоятелството, че исковата молба по гр. дело № 11844/2015 г. е заведена на 18.09.2015 г., т.е. в рамките на тригодишния период преди предявяването на иска. Не се спори между страните, че главницата от 26 000 лв. е изплатена от ответника на ищеца на 27.08.2015 г. Предмет на делото не е главницата и за това е без правно значение дали давностният срок за вземането за мораторна лихва е започнал да тече на 17.08.2008 г. /датата на получаване на последната престация, за която е признато, че е дадена без правно основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД/, или от деня на предявяване на иска за връщане на главницата – 18.06.2012 г. Предмет на настоящото дело е лихва за забава за периода от 18.09.2012 г./три години преди предяване на иска/ до 27.08.2015 год./датата на погасяване на задължението/ върху главницата в размер на 26 000 лв. След като по гр. дело № 1889/2012 г. на Пловдивския районен съд не е бил предявен и иск за мораторна лихва, то това е допустимо да бъде направено в отделно производство – по настоящото дело.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК са изложени съображения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите: кога настъпва изискуемостта на обезщетението за забавено плащане на сума, платена на нищожно основание: от деня на предаване на сумата или от деня на предявяване на иска, с който се иска обявяването на нищожността; необходима ли е покана, за да стане изискуемо това обезщетение за забава? Сочи се противоречие с ТР № 137 от 17.11.1955 г. на ОСГК, ППВС 1/1979 г. и решение № 172 от 21.03.2011 г. по гр. дело № 80/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 1079 от 15.07.2016 г. по в. гр. дело № 995/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими, защото не са обусловили крайното решение. Това е така, защото в случая се претендира мораторна лихва върху главницата не за периода от деня на предаване на главницата, нито от деня на предявяване на иска, с който се иска обявяването на нищожността, а за последващ период – три години преди подаването на исковата молба и до момента на погасяването на задължението за главница. Ето защо дали погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията без основание, защото мораторната лихва върху главницата е изискуема от този момент или изпълнението е забавено след връчване на покана от кредитора и от този момент се дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, в случая е без правно значение, тъй като процесният период е последващ, а не предхождащ за двата възможни начални момента според касатора за дължимото обезщетение за вреди от забавено връщане на дадено по нищожен договор.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 850 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1079 от 15.07.2016 г. по в. гр. дело № 995/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА З. В. Ж., [населено място], да заплати на В. Т. Т., [населено място], област П., със съдебен адрес – [населено място], 850 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.