1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
гр.София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3149/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. Н. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 564/ 24.03.2015 г. по гр.д.№ 4764/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 10226/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Н. М. Г. искове за заплащане на сумата 50 000 евро – продажна цена по договор, обективиран в нотариален акт № **, т.***, рег.№ *****, н..№ 340/ 2011 г. на нотариус рег.№ ** и за заплащане на сумата 16 909,11 лв – обезщетение за забавено изпълнение за период 18.11.2011 г. – 24.07.2013 г.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК касаторът повдига процесуалноправния въпрос допустими ли са свидетелски показания за доказване изпълнението на отделни задължения по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, в това число плащането на продажната цена. Счита, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната срана Н. М. Г. оспорва жалбата и излага съображения, че поставеният от касатора въпрос не е бил предмет на разрешаване от въззивния съд, че той няма значение за изхода от спора, нито за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 18.11.2011 г. между И. В. Ц. (като продавач) и Н. М. Г. (като купувач) е сключен, във формата на нотариален акт, договор за продажба на недвижим имот при уговорена продажна цена 50 000 евро. Нотариусът е удостоверил изявление на продавача, че продажната цена е заплатена от купувача преди подписване на нотариалния акт. И. Ц. е починала на 11.01.2012 г., а ищецът В. Г. е единственият й законен наследник. Като универсален правоприемник на И. Ц., той е обвързан от изявлението й за получаване на продажната цена и не може да го опровергава със свидетелски показания. Поради това съдът отказал да обсъжда събраните при разпита на свидетеля данни относно плащането на цената по договора от 18.11.2011 г. и отхвърлил исковете.
При така изложените от въззивния съд мотиви, поставеният от касатора процесуалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха могли да имат само въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или за да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е пълен и ясен, а практиката по прилагането му – установена. Твърдението на продавача на недвижим имот, че отразеното в нотариалния акт изявление за получаване на продажната цена не е вярно, подлежи на доказване с гласни доказателства само при изявления за симулация и искане за разкриването й, и ако е представен документ, съставляващ „начало на писмено доказателство“. Липсата на твърдение за симулация има за последица недопустимост на свидетелските показания, освен при изрично съгласие на страните. Наследникът на лице, което в качеството си на продавач е направило удостоверително изявление за получаване на продажната цена, е в положението на праводателя си, обвързан е от изявлението и не може да го опровергава със свидетели (освен ако не излага твърдения, че сделката е насочена против него – чл.165 ал.2 изр.2 ГПК). Това са разрешенията, намерили израз в постановените за уеднаквяване на съдебната практика решения на Върховния касационен съд № 51/ 21.07.2010 г. по т.д.№ 528/ 2009 г., І т.о. и № 205/ 13.10.2014 г. по гр.д.№ 2308/ 2014 г., ІV г.о. и обжалваното решение е съобразено с тях. Наличието на установена практика по повдигнатия въпрос изключва възможността той да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 564/ 24.03.2015 г. по гр.д.№ 4764/ 2014 г.
ОСЪЖДА В. Н. Г. да заплати Н. М. Г. 1 200 лв (хиляда и двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: