3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
Гр.София, 29.12.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 3089/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 12066 срещу Определение на ВКС № 492/19.09.2017 г. по ч.т.д.№ 194/2012 г., ТК, състав на Второ т.о., с което е постановено връщане на частната жалба на И. Г. К. с вх. № 6213 от 2 юни 2017 г. против определение № 457 от 5 юни 2012 г. по ч.т.д.№ 194/2012 г. на ВКС. С него е потвърдено определението на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав, от 11 януари 2012 г. по чл.95 ГПК. В частната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се поддържа, че определението на ВКС за връщане на частната жалба е неправилно. Претендира се отмяната му като преграждащо развитието на делото.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ ТО, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане за връщане на частната жалба срещу определение на ВКС от постановилия го съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови връщане на частна жалба вх. № 6213/2.6.2017 г., ВКС е приел, че определенията, с които състави на касационния съд се произнасят по правилността на постановени определения или разпореждания на съдилищата са окончателни, като с това произнасяне на касационната инстанция се изчерпва редът за обжалване на съответния съдебен акт. С обжалваното определение съдебният състав на ВКС е потвърдил определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение подадената от частния жалбоподател молба за предоставяне на правна помощ до Софийския апелативен съд.
Постановеният от състава на ВКС съдебен акт не попада в хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК и е необжалваем, както е посочено в него, поради което е постановено връщане на частната жалба срещу определението като недопустима.
Определението на ВКС от 19.9.2017 г. по ч.т.д.№ 194/2012 г. на Второ т.о. е правилно. Когато за първи път по процесуален въпрос се произнася апелативен съд, неговото определение подлежи еднократно на обжалване пред ВКС. Частната жалба, чието връщане е разпоредено, е подадена срещу определение на ВКС от 5 юни 2012 г., с което е потвърдено определени на Софийския апелативен съд за отказване на правна помощ във връзка с подаването на касационна жалба.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 95 ал.5 ГПК определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба, а определението на висшестоящата инстанция по частната жалба е окончателно съгласно чл.95 ал.6 ГПК. Отказът за предоставяне на правна помощ подлежи на едноинстанционен контрол, който в случая се изчерпва с потвърждаващото определение на ВКС от 5 юни 2012 г.
По изложените съображения определението на ВКС от 19.9.2017 г. за връщане на частната жалба следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, ТК, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВКС, ТК, състав на Второ т.о., постановено на 19.09.2017 г. по ч.т.д.№ 194/2012 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: