О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 813
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 805 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 09.02.09 г. по гр. д. № 561/2008 г. Софийски окръжен съд е оставил в сила решение № 9 от 04.03.2008 г. по гр. д. № 307/1993 г. (погрешно вписан № 5* който е номер на делото на въззивния съд) на Ботевградски районен съд, с което е отхвърлен предявен от Г. В. , починал в хода на процеса и заместен в процесуалното правоотношение от наследниците му В. В. , И. В. и Н. В. , негови дъщери, срещу Й. Д. , К. Д. , В. С. и В. Д. , наследници на М. Д. , и Г. Г. и П. П. , заместен в хода на процеса от наследниците му И. Д. и Д. П. обективно съединени установителни искове по § 4и ПЗР на ЗСПЗЗ за установяване, че договорите, от които черпят вещни права за собственост на части от имот пл. 215 както следва: 390 кв. м. включени в УПИ *; 120 кв. м. включени в УПИ ХІV-218 и 60 кв. м. включени УПИ ХІІІ-218 са нищожни. С последната молба за уточнянане на исковете от 07.12.07 г. по отношение продажбата на парцел **** се поддържа: 1. че държавата не е била собственик на имота, тъй като не е бил одържавяван, поради което не е могла да се разпорежда с него; 2. имотът е продаден от АПК, който не е собственик на имота. По отношение на останалите два парцела, върху които държавата е била отстъпила право на строеж, което е реализирано, не са посочени основания за нищожност на сключените в нотариална форма договори.
От фактическа страна е установено, че през 1955 г. ищецът е приет за член на ТКЗС и внесъл земеделски имот нива с площ от 1.6 дка в м. “С” или “М”. Легитимирал се е като собственик на имота с частен писмен договор сключен през 1955 г. сключен с баща му Н. С. В. .
През 1964 г. имот пл. № 215 е нанесен в кадастралния план и при одобряване на плана не е нанесен собственик. През 1979 г. АПК “Велики октомври”, гр. Б. е продал на М. Д. вилно място с площ от 776 кв. м., съставляващо част от нивата, която е била урегулирана в парцел **** в кв. 19 по плана на курорта “З”.
С договор от 1983 г. ОНС Ботевград е учредило право на строеж в полза на Г. Г. и П. П. за парцел **** от кв. 19 по плана на курорта З. при права по ? ид. ч. за всеки от тях. Отстъпеното право е реализирано.
Наследодателят на касаторите е направил искане за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. С решение 14.07.1999 г. ОСЗГ е отказала да възстанови имота по съображение, че е усвоен за мероприятие- магистрала “Х”, останалата част от него е включена в парцел, който е законно застроен, а други части са придадени към парцели ХІV-218 и ХІІІ-218, върху които е отсъпено право на строеж от държавата в полза на ответниците и то е реализирано. С решение от 27.04.2000 г. по гр. д. № 428/1999 г. Ботевградски районен съд е оставил в сила отказа на ОСЗГ. Това решение е оставено в сила с решение от 23.11.2000 г. по гр. д. № 315/2000 г. на Софийски окръжен съд, адм. отделение.
Съдът е отхвърлил исковете по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ като е приел, че не е доказана идентичност между нивата от 1.6 дка с имот пл. 215 и частите, включените за упълномеряване на два парцела. Приел е също, че ищецът не се легитимира като собственик на заявения за възстановяване имот. Сключеният частен писмен договор през 1955 г. не е породил вещно действие, поради неспазване на предвидената от закона форма, поради което към момента на внасяне на имота в кооперативното стопанство, касаторът не е бил носител на вещни права върху него.
Изводът, че ищецът не е бил собственик на имота е обоснован и с установения по делото факт, че към датата на сключване на предварителния договор праводателят по него не е бил собственик на имота. Той е принадлежал на майката на Г. Н. , И. Н. В. , която го е придобила на основание наследяване и делба и го е владяла до образуването на ТКЗС.
Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за необоснованост на изводите. В изложението към касационната жалба е направено позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което е обосновано с това, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора в противоречие на установената практика на ВКС. Изводът, че давностно владение, основано на предварителен договор, което не е завършено към момента на внасяне на имота в ТКЗС, не поражда вещни права, ако срокът е изтекъл след коопериране на имота, е направен в противоречие на практиката на ВКС и нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
Твърдят, че е необоснован изводът, че ищецът Н не е собственик на имота, след като имотът е бил владян от неговите родители и те са се позовали на давностно владение и снабдили през 1929 г. с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка.
Към изложението са представени две решения на ВКС. Решение № 1* от 2.07.99 по гр. д. № 2055/98 г. на ІV г.о. на ВКС е неотносимо към въззивното решение, тъй като има за предмет спор за наличие на предпоставка по §4а за изкупуване на предоставен терен за ползване на основание акт на МС.
Представено е и решение по гр. д. № 1962/98 г. постановено по ревандикационен иск. С решението е прието, че обжалваното е постановено при нарушение на процесуалния закон, тъй като съдът при обсъждане правните и фактически последици от сключен частен писмен договор за придобиване на имот, който след това е включен в ТКЗС, не се е съобразил с нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ, която повелява, че давността, основана на частен писмен договор не се прекъсва с внасяне на имота в ТКЗС. С решението е прието, че съдът не се е съобразил и с нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ нова от 1997 г., съгласно която, подлежат на реституция по реда на ЗСПЗЗ и имоти, които са били продадени от на трети лица от ТКЗС и други организации, ако са принадлежали на лицата, които са ги внесли в ТКЗС.
След съпоставяне на фактите по делото и обстоятелствата, развити в касационната жалба, и изложението към нея, настоящият съдебен състав намира, че съдът е се е произнесъл по материалноправин въпрос от значение за изхода на спора в противоречие на трайната практика на ВКС по приложение на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В противоречие на практиката на ВКС по приложението на чл. 188, ал.1 ГПК е и извършената от съда преценка на доказателства, с които се установява, че имотът е принадлежал на майката на ищеца Н. от 1929 г.
Това е основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
На основание чл. 70, ал. 3 ГПК определя цената на исковете на сумата от 10 000 лв., а държавната такса за касационно обжалване на 200 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.02.09 г. по гр. д. № 561/2008 г. Софийски окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на ВКС и представят доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.
При неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: