О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
София, 21.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 26.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №645/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. Т. против решение №462/19.03.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №495/2007г. по описа на същия съд.
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата,основания за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба А. Д. Д. и Ш. А. Д. в писменият си отговор,считат че не са налице основанията на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,съдът е констатирал,че процесният имот,понастоящем индивидуализиран като УПИ * в кв.22 по плана на с. Б.,е останал в наследство от общия наследодател-дядо на страните Б.1965,а ищцата и първата ответница Ш. Д. са негови внучки,дъщери на А. Б. Х. 1992г. При преценка на събраните по делото доказателства,съдът е стигнал до извода,че този имот е имал наследствен характер,като изрично е подчертал,че при наследяването на имот се предполага,че наследникът продължава владението на своя наследодател,но само в рамките на своята наследствена част,като държи идеалните части на останалите наследници,като при съвкупния анализ на свидетелските показания,съдът приема,че само едни от наследницинте на общия наследодател- ответницата Ш,заедно със своя съпруг,втория ответник по делото от 1991г. го завладява,отблъсквайки намеренията на другите наследници спрямо процесния имот,като не позволява, според показанията на свидетелите, на ищцата да преминава през процесния имот,а ищцата от своя страна според преценката от съда , не представя доказателства,че тя и останалите наследници на общия наследодател да се интересували от и имота и са заявили претенции към същия до завеждане на делото,с предявяване на иска през 2007г.
С молба вх. №2094/28.05.2009г. касаторът в изпълнение на дадените му от въззивния съд указания,твърди,че произнасянето на съда по правните въпроси е в противоречие с практиката на ВКС като сочи и прилага:
-Решение №802/24.11.2004г. по гр.д. №544/2004г. по описа на ВКС,ІГО,според което предполага се ,че съсобственикът,който упражнява фактическата власт върху целия съсобствен имот,е владелец само на своята част,на идеалните части на своите съсобственици той е само държател,с която практика видно от изложеното в мотивите на въззивното решение съдът се е съобразил при своето произнасяне. Същото се отнася и до цитираните в допълнение вх. №2839/24.06.2008г.,депозирано от касатора, две решения на тричленни състави на ВКС,свързани с позоваване на придобивна давност от страна на наследник,който трябва да докаже не само,че е ползвал имота, но е демонстрирал промяна в намеренията,че отрича правата на другите наследници това му намерение да стигне до последните,за което по делото са събирани доказателства и в тази връзка въззивния съд ги е преценил.
Наред с това ,с горната молба,касаторът цитира решение №625 от 16.05. по гр.д. №284/2005г. по описа на ВКС,ІГО,според което”Всеки от съсобствениците може с иска да отстрани владението без правно основание на трето лице върху цялата обща вещ”,като така постановеното със същото е неотносимо с разгледания и решен от съда правен спор. Ето защо, не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В първоначалното си изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,депозирано със касационната жалба от 22.04.2008г.,касаторът заявява,че произнасянето на съда по материалноправния и процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,като се позовава в допълнението си от 24.06.2008г. на постановеното с решението на първоинстанционния съд в настоящото производство,които според тези му твърдения противоречат на цитираните в същото два съдебни акта на тричленни състави на ВКС. За да е налице хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,е необходимо един и същ въпрос да е разрешен по различен начин в обжалваното решение и в кое да е друго влязло в законна сила решение на съдилищата,долустоящи на ВКС,каквото липсва в изложеното от касатора в тази връзка.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №462/19.03.2008г. на Смолянски окръжен съд,постановено по гр.д. №495/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. А. Т. да заплати на А. Д. Д. и Ш. А. Д. сумата 80 лева/осемдесет лева /разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: