Определение №813 от по гр. дело №718/718 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 813
 
гр. София, 28.07.2010 г..
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни през две хиляди и десета година в състав:
 
                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
                                  ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
                                            ЗОЯ АТАНАСОВА
 
 
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. №  718 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Я. И. А., чрез адв.пълномощника Г. З. срещу решение № 386/02.12.2009 г. по в.гр.дело № 424/2009 г. на Хасковския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 178/17.03.2009 г. по гр.дело № 811/2008 г. на Районен съд гр. Х. в частта му, с която е отхвърлил предявения от жалбоподателката отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците С. Р. Р. и Е. Р. Р., че не са собственици на ? идеална част от имот, представляващ УПИ II-4116,4115 в кв.630 по ПУП на гр. Х., а по сега действащата кадастрална карта с идентификатор № 7* като неоснователен. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на решението на въззивния съд в обжалваната част, като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението към касационната жалба поддържа, че с обжалваното решение съдът е решил процесуалноправния въпрос по приложното поле на чл.97,ал.1 от ГПК/отм./относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. В изложението са мотивирани доводи, касаещи правилността на обжалваното решение, а именно неправилен извод на въззивния съд за липса на правен интерес у жалбоподателката от предявения иск.
Ответниците по жалбата С. Р. Р. и Е. Р. Р., чрез адв. М. Р. в писмен отговор са изразили становище за липса на предпоставките за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал. 1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство съдът констатира следното:
С въззивното решение в обжалваната част съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост на ? ид. част от недвижим имот – дворно място от 310 кв.м., представляващо имот с пл. № 4* в кв.23 по плана на гр. Х. от 1981 г. е неоснователен. За да направи този извод съдът е приел, че жалбоподателката е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот заедно с построената в южната част на имота лятна кухня и гараж на основание дарение, извършено с нот.акт № 179/86 г. на нотариус при Хасковския районен съд.
Прието е, че на основание договор за продажба, извършена с нот. акт № 131/02.06.96 г. ответника по иска С. Р. се легитимира като собственик на ? ид.част от парцел ****span>II от 608 кв.м. с неуредени регулационни сметки, който парцел **** отреден за имота на продавачите пл. № 4* съдържащ 276 кв.м. и имот пл. № 4* ведно с построените в имота на продавачите масивна жилищна сграда на 69 кв.м. и гараж от 14.25 кв.м. по регулационния план на гр. Х. от 1988 г. Към момента на сделката С. Р. и Е. Р. са били в законен, поради което имота е бил в режим на семейна имуществена общност.
Възоснова на СТЕ съдът е приел, че процесният имот представлява ПИ с пл. № 4* за който е отреден съсобствен имот с пл. № 4* в кв.630 по ПУП на гр. Х., одобрен със заповед № 1147/94 г. като е предвидено индивидуално жилищно застрояване. По кадастралната карта имота е с идентификатор 77195.716.329 и са придадени места с площ от 10 кв.м., за което е представен н.акт № 129/96 г. С разрешение за строеж № 574/14.11.96 г. на жалбоподателката е разрешено да построи двуетажна жилищна сграда със столарска работилница в партера, а с разрешение за строеж № 172 от 07.04.2003 г. е разрешено да построи и гараж. С подадено възражение от 05.12.2006 г. от С. Р. е поискана отмяна на строителните разрешения и събаряне на двуетажната сграда.
Съдът е приел, че поземлен имот с пл. № 4* за който е отреден съсобствен с имот пл. № 4* в кв.630 по плана на гр. Х. е съсобствен между жалбоподателката Я. А. и ответниците по жалбата С. и Е. Р. при части от съсобствеността – ? за първата и ? ид.част общо за съпрузите Р. Прието е от съда, че праводателите на ответниците са им продали ? идеална част от процесния имот без да предложат същия за закупуване от ищцата, което не налага извода, че последната е изключителен собственик на имота, тъй като сделката е валидна. С решението си съдът е приел, че предявения иск от жалбоподателката с пр.осн.чл. 33,ал.2 от ЗС е неоснователен, както е неоснователен и искът с пр.осн.чл. 26,ал. 1,пр.1-во от ЗЗД, като противоречащ на закона, в които части жалбоподателката не обжалва въззивното решение. С оглед на тези съображения съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ е неоснователен.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК по поставения правен въпрос. Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес, произнесъл се е по съществото на спора и е отхвърлил отрицателния установителен иск като неоснователен. За да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК съгласно даденото тълкуване в т.4-та от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато правната норма е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нормата на чл.97,ал.1 от ГПК/отм./ е достатъчно ясна, пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението й е налице обилна и непротиворечива съдебна практика. Останалите доводи в изложението касаят правилността на съдебното решение и са основание за касационна отмяна по чл.281,т.3 от ГПК. Същите следва да се разгледат в производството по чл.290 от ГПК, но ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение. В настоящото производство по чл.288 от ГПК се проверява само наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3-та от ГПК, каквото основание не се установява.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че решението на въззивния съд в обжалваната му част не следва да се допусне до касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
Не допуска касационно обжалване на решение № 386/02.12.2009 г. по в.гр.дело № 424/2009 г. на Хасковския окръжен съд по подадената касационна жалба от Я. И. А. от гр. Х., ул.”Иван А. II” № 24, вх. А, ет.3,ап.13, чрез адв. Г. З.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top