О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
С., 01.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2027 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца О. В. М. срещу Решение № 355 от 13.12.2012г. по въззивно т.д. № 431/2012г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решението на ОС Варна по т.д.№ 2041/2011г. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора срещу [фирма], [населено място] по чл.74 ТЗ- за отмяна на решенията на Общото събрание на съдружниците, проведено на 27.07.2011г. за оттегляне овластяването на управителя О. М., заличаването от търговския регистър и избор на нов управител.
Поддържаните в касационната жалба основания са за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърденията са, че апелативният съд отрекъл доказателствената стойност на официален свидетелстващ документ – констативен протокол на нотариус, удостоверяващ, че в обявения за провеждането на общото събрание час, сградата, посочена в поканата като място на заседанието, била заключена. Същевременно били кредитирани допуснатите на насрещната страна гласни доказателства, изхождащи от очевидно заинтересовани лица. Въззивният съд не се произнесъл по наведените твърдения за незаконосъобразност при свикването на общото събрание- опорочаване на процедурата поради невръчване на поканата лично на съдружника седем дни преди заседанието.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1ГПК като процесуалноправни въпроси са посочени : 1/Допустимо ли е да бъде ползвана уточняващата молба, подадена в изпълнение на указанията на съда за посочване на фактическото основание на предявения иск и съобразяване на петитума й с него, като основание да бъдат игнорирани заявените с исковата молба фактически и правни твърдения, с оглед на които ищецът търси защита. Поставянето на въпроса е във връзка с дадените от въззивния съд указания до ищеца с оглед констатирана нередовност на исковата молба /навеждане на фактически твърдения, обосноваващи различни искови претенции- твърдение, че общото събрание не е проведено и решенията са липсващи, невзети, но вписани, и заявен петитум за отмяната им като незаконосъобразни/, в резултат на което ищецът е посочил, че се позовава на нарушаване на правата му като съдружник за участие в дружествените дела – в часа за провеждане на Общото събрание, определеното място се е оказало недостъпно, вратата е била заключена, поради което е опорочен начинът за провеждане на събранието; 2/Следва ли да бъде допуснат като свидетел по делото адвокат, притежаващ общо пълномощно да представлява съдружника в работата му в О. и в правомощията му на управител и реално извършващ управленски действия от името на съдружника; Следва ли да се приемат такива показания като дадени от незаинтересовано лице; Допустимо ли е съдебното решение да бъде изградено на горепосочените свидетелски показания, като се приеме за ирелевантно удостоверяването в официален свидетелстващ документ-констативен протокол на нотариус. Въпросът е поставен във връзка с изслушване на свидетелски показания, дадени от св. И. И.-адвокат, който обслужва дружеството, представлява съдружника, свикал общото събрание и участва в работата му.
Посочени са и материалноправни въпроси: 1/ Представлява ли връчване на покана за свикване на О. на лице, различно от съдружника, нарушение на императивната норма на чл.139,ал.1 ТЗ, който е свързан с твърдението, че въззивният съд отказал да се произнесе по наведения от ищеца довод, че получилото от негово име поканата за общото събрание лице не е било упълномощено за това. 2/ Представлява ли нарушение на правата по чл.123 ТЗ на съдружника препятстването на достъпа до мястото на провеждането на О. чрез заключване на вратата на помещението. Твърденията са, че в такъв случай нито ищецът, нито упълномощен негов представител, е могъл да вземе участие при провеждане на събранието.
Допълнителните предпоставки, посочени от касатора са по т.1,т.2, и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК като са приложени Решение № 1124 от 13.12.2005г. по т.д.№ 425/2005г. на Второ т.о., в което е прието, че общото събрание е нередовно свикано, тъй като е нарушено императивното изискване, предвидено в дружествения договор за покана чрез писмено съобщение, изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка 7 дни преди датата на събранието; Решение № 126 от 02.12.2008г.по т.д.№ 575/2008г. на ТК, в което е обсъждана хипотеза, при която поканата за общото събрание е отправена не до съдружника, а до лице, което не разполага с представителна власт за участие в общото събрание; Решения на Пловдивския АС, за които няма данни да се влезли в сила.
В писмен отговор ответната страна [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.74 ТЗ. Твърденията в исковата молба са, че поканата за свикване на Общото събрание до ищеца е била връчена на постоянния му адрес, но поради отсъствието му към този момент от страната, била получена от дъщеря му Радостина М., която била упълномощена да движи делата му. С оглед на притежаваното пълномощно, Радостина М. ангажирала нотариус и на посочената в поканата дата и час за провеждане на събранието били на обявения адрес, на който се помещавала адвокатска кантора, но врата била заключена. След многократно позвъняване и липса на достъп, нотариусът съставил констативен протокол, в който удостоверил тези факти. Ищецът е изложил, че приетите решения на общото събрание, които са вписани в ТР, противоречат на закона и чл.12 от дружествения договор- съдружникът е лишен от правото за участва при провеждането на събранието, а и такова или не е проведено, или при провеждането му е бил ограничен достъпът на съдружниците; изпратеното писмо за свикване на ОС е получено от трето лице, поради което ищецът не е получил поканата съобразно разпоредбата на чл.139,ал.1 ТЗ.
Последователното поддържаната теза на ответника е, че в текста на чл.23 от дружествения договор, в отклонение от диспозитивното правило на чл.139,ал.1 ТЗ, е предвиден специален ред за свикване на общото събрание- писмена покана до всеки съдружник най малко седем дни преди заседанието и поканата е редовно получена на 18.07.2011г. от дъщерята на ищеца, която по негови твърдения е упълномощена да движи делата му. Твърденията са, че заседанието е свикано и проведено редовно, а отсъствието на ищеца към този момент от страната /факт, на който се позовава в исковата молба/ е ирелеватно, тъй като е могъл да упълномощи изрично свой представител, който да гласува. Поради това, че ищецът не твърди дъщеря му да разполага с изрично пълномощно, ответникът счита, че тя не е имала основание да присъства на общото събрание; След регистрацията на присъстващите, в 10часа и 2 минути врата на кантората била заключена, с оглед нормалното провеждане на събранието. Фактът на провеждането на общото събрание и ограничаване достъпа до адвокатската кантора в 10 часа и 2 минути, ответникът е установявал чрез показания на двама разпитани свидетели- адв. И. И. /секретар на събранието/ и св. С. Л. /преводач на съдружника С. Б. С., който е представлявал и останалите двама съдружници М. Л. и С. П. А./.
Апелативният съд е посочил, че с оглед обстоятелствената част и уточненията на исковата молба, направени във въззивното производство, ищецът релевира като порок на решенията на Общото събрание опорочена процедура при провеждането му – нарушеното право на участие на съдружника вследствие ограничаване достъпа до мястото, където е обявено да се състои. От фактическа страна е прието за установено, че събранието е открито, след като в 10 ч и 2 минути вратата на адвокатската кантора е била заключена от секретаря на събранието. При безспорния по делото факт, че на датата на провеждането му ищецът е бил в чужбина, е обоснован извод, че съдружникът е могъл да участва само чрез изрично упълномощен представител по чл. 137,ал.4 ТЗ, каквото качество неговата дъщеря не е имала. С оглед на това е мотивирано, че недопускането на лице, което не е надлежно упълномощено от съдружника, не е нарушение на правилата при провеждането на събранието, поради което извън предмета на спора се явява удостовереното в съставения от нотариуса официален свидетелстващ документ и това доказателство не следва да се обсъжда.
Съставът на ВКС счита, че предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Поставените като процесуалноправни въпроси представляват твърдение за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, което е относимо към основанията за неправилност на решението, а не към основанията за допускане до касационно обжалване. При липса на правен въпрос, с който да бъде обоснован достъпът до касационния контрол, е невъзможно произнасянето от касационния съд по тези пороци на решението.
При формулирането на първия поставен като процесуалноправен въпрос касаторът игнорира въведеният с въззивната жалба предмет, по който дължи произнасяне горната инстанция. Посоченото в жалбата е ограничено само до изводите на съда за нарушенията при провеждането на Общото събрание и препятстване правото на участие на съдружника и обсъждането на доказателствата по този спорен въпрос /констативният протокол на нотариуса, кредитирането на свидетелските показания/. Следователно, дори исковата молба да съдържа позоваване на нередовност на свикването на общото събрание с оглед начина на връчване на поканата, неизлагането в жалбата на доводи свързан с произнасянето по този, ограничава пределите на въззивния контрол-чл.269,изр.второ ГПК.
Материалноправният въпрос за начина на връчване на поканата на съдружник не може да обоснове допускането на касационното обжалване, след като той не е бил предмет на произнасяне от апелативния съд вследствие на процесуалните действия на въззивника.
Материалноправният въпрос за нарушаване на правата на съдружника за участие при провеждането на Общото събрание, когато достъпът му до мястото на провеждане на общото събрание е възпрепятстван „чрез заключване на врата“, също не осъществява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Той е некоректно поставен, тъй като въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор, в смисъл, че правата на съдружника в такава хипотеза не са нарушени. Въззивният съд е основал своите изводи на приетия за безспорен по делото факт –признат с исковата молба /който пред касационната инстанция касаторът оспорва/, че към датата на провеждането на общото събрание ищецът не е бил в страната и недопуснатото до участие в Общото събрание лице, не от кръга на тези по чл.137,ал.4, изр.първо ТЗ, поради което не е имало основание да получи достъп до мястото на гласуване и право да упражни вота на отсъстващия съдружник.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да заплати на ответника поисканите и доказани по делото разноски-сумата 1 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие и фактура за плащането им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 355 от 13.12.2012г. по въззивно т.д. № 431/2012г. на Апелативен съд В. .
Осъжда О. В. М. да заплати на [фирма] сумата 1 500лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.