4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
С. 01.08. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1492/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от А. И. Н. и Н. А. Н. и от Г. И. К. и М. Т. К. срещу въззивно решение №102/25.06.2010г. по гр. дело № 184/2010г. на Пернишкия окръжен съд. Първата касационна жалба атакува решението в частта, с която е възприет способ за извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК /отм./ и в частта относно претенциите по чл.286 ГПК /отм./. Касационната жалба на Г. и М. К. е срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторите А. Н. и Н. Н. твърдят, че въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт тъй като е разгледана въззивната жалба на К. без да е внесена държавна такса. Съдът не е бил сезиран за разноските и не може да променя дължимата от противната страна държавна такса. Сочи се, че решението в обжалваните части противоречи на съдебни актове, приложени към изложението.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на Г. и М. К. се твърди, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 за допускане касационно обжалване. Според касаторите не са обсъдени достатъчно задълбочено събраните по делото многобройни писмени доказателства. Избирателно е подходено към някои доказателства, не са обсъдени възраженията на касаторите в писмената защита. Сочи се решение на ВКС.
К. жалби са депозирани в срока по чл.283 ГПК и са процесуално допустими.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение №8/25.01.2010г. по гр.д.№ 429/1999г. на Радомирския районен съд в частта, с която Г. И. К. и М. Т. К. са осъдени да заплатят на А. И. Н. и Н. А. Н. общо 570 лева за уравняване на дяловете, както и в частта за сумата от 1 947,20 лева, представляваща държавна такса, която Г. и М. К. са осъдени да заплатят. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която на основание чл.292 ГПК е извършено разпределение на делбените имоти между страните като на Г. К. и М. К. е поставен в общ дял УПИ ІХ-179, кв.42 с площ 665 кв.м., а на Н. Н. и А. Н. е поставен в общ дял УПИ VІІІ-179, кв.42 с площ 665 кв.м.
В. съд е приел, че съобразно влязлото в сила решение по допускане на делбата, в делбената маса влизат два недвижими имота при квоти по ? ид.ч. общо за съделителите К. и за съделителите Н.. Съделителите са поискали съдът да разпредели имотите по реда на чл.292 ГПК /отм./ без теглене на жребий като в общ дял на К. се постави в дял УПИ ІХ-179, а на Н. се постави в общ дял УПИ VІІІ-179. Искането е уважено така както е направено. Съобразено е общото съгласие на страните за начина на извършване на делбата от една страна, а от друга е отчетено, че процесните имоти са застроени с масивни жилищни сгради, които са изключени от общата съсобственост между съделителите и между последните има установен начин на ползване. Сградите са изключени от делбената маса и не могат да бъдат взети предвид при определяне стойността на дяловете. По тези причини стойността им е изключена от дължимите суми за уравняване на дяловете.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните в процеса доказателства. Правният въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК, трябва да е значим за делото и включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд – ТР№1/2009г., ОСГТК. Сочената необоснованост и процесуални нарушения в изложенията по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не може да послужи за основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, а може да бъде основание за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение. В производството по селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК касаторът следва да обоснове по поставения от него въпрос значимост за изхода на делото и за правните изводи в обжалваното решение. В случая касаторите не са сторили това. Те не са формулирали правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и цитираното ТР №1/2009г. на ОСГТК. Не е налице недопустимост на съдебното решение по посочените от касаторите Накови причини. Разглеждането на въззивната жалба без внасяне на държавна такса в определения размер, не води до недопустимост на постановеното решение. Въпреки, че прилагането на документа за дължима за обжалването държавна такса е изискване за редовност на жалбата, разглеждането и по същество без внасяне на таксата не води до недопустимост на производството, а до задължение към фиска. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на касаторите К. също не се сочи конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Общо посоченото необсъждане на възраженията на касаторите, както и на доказателствата по делото с необходимата прецизност и задълбоченост, не съставлява конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото и за формиране решаващата воля на съда. Това са общи касационни оплаквания по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да послужат за допускане касационно обжалване на решението.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №102/25.06.2010г. по гр. дело № 184/2010г. на Пернишкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: