4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София, 19.08.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1175/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от П. Ц. Х., срещу въззивното решение № 152 от 09.06.2010 г. по в. гр. д. N 162/2010 г. на Ловешкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация Р. Ц. Х., К. Г. Д., Н. М. Д., Д. М. Д., Б. Ц. В., П. И. Б., Ц. П. Ц., Р. П. Ш., Й. С. Х. и Ц. Х. Г. не са подали писмени отговори.
При проверката по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 427 от 14.12.2009 г. по гр. д. № 525/2007 г. на Ловешкия районен съд в частта относно квотите на съделителите в допуснатите до делба имоти от горския фонд, съставляващи широколистни гори, възстановени с влязло в сила решение № 29-С2 от 02.07.2004 г. на общинската служба “Земеделие и гори”, между наследниците на Хичко Х. С., починал на 14.02.1949 г. Съдът е определил дяловете на съделителите съобразно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН и не е зачел завещанието, съставено на 07.04.1982 г. в С. американски щати от П. Х. Х. – едно от петте деца на общия наследодател, с което са направени завещателни разпореждания в полза на П. Ц. Х. – касатор. Завещанието е оспорено по отношение на автентичност и съдържание и е открито производство по чл. 154 ГПК /отм./, като съдът е приел, че в тази насока не са ангажирани доказателства от ответната страна. Посочил е също така, че не е успял да издири приложимата правна норма, но дори да се приеме, че представеното завещание следва да произведе своето действие, то не се зачита съгласно нормата на чл. 90а ЗН и данните по делото, че е съставено след одържавяване на горите, а завещателят е починал преди тяхното възстановяване – на 27.09.1983 г., при което положение не е бил собственик към датата на смъртта си. От приложното поле на нормата се изключват само земеделските земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, предвид обявяването й за противоконституционна с решение № 4 от 27.02.1996 г. по к. д. № 32/95 г. на Конституционния съд на РБ /Обн., ДВ, бр. 21 от 1996 г./, каквито не са спорните по делото имоти от горския фонд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, а като основание за допускане на касационно обжалване поддържа чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На първо място неправилно окръжният съд не е изразил категорично становище по валидността на представеното завещание по съображения, че не е могъл да установи приложимата правна норма, тъй като от страна на С. американски щати било отказано съдействие. Това обстоятелство не би следвало да уврежда неговите интереси. Оспорилите го съделители не са ангажирали доказателства, а от представения в оригинал документ и от констатациите на съда е установено, че то носи всички белези, гарантиращи неговата валидност. На следващо място касаторът счита за неоснователни доводите по приложението на чл. 90а ЗН, тъй като няма никакво законово основание да не се зачете едно валидно завещание. Нормата е обявена за противоконституционна още през 1996 г. и, според изложеното в касационната жалба, неправилно от обсега на решение № 4/1996 г. на Конституционния съд се изключват горите, които се реституират на същия принцип, както и земеделските земи.
При това изложение настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че касационната жалба срещу въззивното решение не следва да се допуска за разглеждане по същество.
В ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че касационно обжалване може да бъде допуснато, когато с обжалваното решение е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело. Без да бъде посочен от касатора този въпрос, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, нито това може да стане като касационният съд изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело – т. 1 на посочения тълкувателен акт. Въпросите не следва да бъдат свързани с преценката на доказателствата от въззивния съд и приетото от него като фактическа обстановка, тъй като целта на касационното производство е даде отговор на правни въпроси, а не да се занимава за трети път с фактите по делото. Необходимо е правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело да е обусловил решаващите изводи на съда.
Конкретно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК възниква тогава, когато при неясни или противоречиви правни норми няма формирана съдебна практика по прилагането им или когато следва да се внесе промяна в установената практика, ако тя е неправилна или са се променили обществените условия, при което е създадена и се налага осъвременяването й.
В настоящия случай в жалбата и в приложението към нея са изложени оплаквания, свързани с приложението на материалния закон, с процесуалните действия на съда и мотивирането на съдебния акт, но те съставляват касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението и не могат да бъдат разгледани в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е посочено и с какво разглеждането на конкретното дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се посочи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не възниква във всички случаи на неточно прилагане на закона, а само в рамките, очертани с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Наред с това, доколкото касаторът черпи права от завещание, което е оспорено и е открито производство по чл. 154 ГПК /отм./, то обславящият въпрос е за истинността на документа, като произнасянето по останалите е последващо. В тази насока, както и по разпределянето на доказателствената тежест, касаторът не е поставил въпроси. Ето защо, дори да се приеме, че в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат въпроси за условията за действителност на завещанието от гледна точка на приложимото право и за приложението на чл. 90а ЗН относно имоти от горския фонд, собствеността върху които се възстановява по ЗВСГЗГФ, то те са допълнителни, а не решаващи и обуславящи крайния правен извод за незачитане на завещанието.
По изложените съображения Върховния касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 152 от 09.06.2010 г. по в. гр. д. N 162/2010 г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: