4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
С., 02,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3452/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Е. АГ ”, Г. против решение №1033 от 20.05.2014г. по т.д.1566/11 на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №214/21.02.2011г. по т.д. 843/09г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] – [населено място] искове с правно основание чл.76, ал.1, т.1 и чл.76, ал.1 т.2 вр. чл.73, ал.1 и чл.13, ал.2, т.4 ЗМГО- за признаване за установено между страните факта на нарушение – неправомерно използване на словната търговска марка „ AESCULAP”, притежавана от ищеца по спора в търговската дейност на ответника, чрез рекламиране и представяне на дейността, продуктите и партньорите, с които търгува, без съгласие на собственика на марката на уеб страница, собственост на ответника. Отхвърлен е иска за преустановяване на нарушението. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че поддържаното от ищеца за наличие на нарушение на правото му на притежаваната от него търговска марка е недоказано, с оглед приложените към делото разпечатки на интернет сайта на ответника/ с разширенията/, от които е видно, че не е използвана търговската марка на ищеца, а фирменото му наименование и то с оглед представянето на ответника като негов дистрибутор. Изведено от тези факти е, че изписването на търговската фирма на ищеца и на търговската му марка не съставляват нарушение по смисъла на чл.13,ал.2, т.4 ЗМГО. Този извод е мотивиран с установената в чл. 9, ал.1 ЗМГО дефинитивност на търговската марка и нарушението на правото върху нея, изразяващо се в използване на марката по такъв начин, при който целта й да отличи стоките на конкретния й притежател не може да бъде осъществена. Изводът е подкрепен и с ограничението по чл.14, ал.3 ЗМГО, съгласно който притежателят на марката не може да забрани на трето лице използването й в търговската си дейност, при условие че няма противоречие с добросъвестната търговска практика, когато е необходимо да бъде обозначено предназначението на стоките и услугите.В тази връзка са и установените, според въззивният състав факти по делото – в исковия период ответника е продавал и дистирибутирал стоките на ищеца, като в същият период между тях са били налице трайни търговски отношения,а правото да продава тези стоки, включва и правото на ответника да ги рекламира, съответно на даденото му разрешение с пълномощното, представено по делото. Следователно, обосновал е въззвният съд, не може да се приеме, че е въвел в заблуждение потребителите и предявените искове са неоснователни.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал,че e налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен.Поставени са въпросите: „ Представлява ли използване в търговската дейност на ответника по смисъла на чл.13, ал.2 ЗМГО изобразяването на марката, собственост на ищеца, без съгласието му, в рекламния уеб сайт на ответника за предлагане на стоки и рекламиране търговската дейност на ответника. Съставлява ли нарушение по смисъла на чл.73 вр. чл.13 ЗМГО подобно използване на търговска марка, без съгласието на носителя й, при положение че ответника не е доказал през периода на използване на марката на уеб сайта си да е притежавал такива стоки и между него и ищеца няма търговски отношения”. Лаконично е отбелязано че по тези въпроси няма практика като е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставен е въпросът „ Противоречи ли на добросъвестната търговска практика по чл.14 ЗМГО използването на търговската марка на един търговец без съгласието му от друг търговец за рекламиране дейността на последния като дистрибутор на стоките на първия търговец при положение че между търговците не са налице търговски взаимоотношения в периода , в който е използвана марката…”.Страната накратко е направила оплакване за неправилност на приетото от въззивния съд в контекста на защитната си теза и лаконично е отбелязала, че по този въпрос нямало съдебна практика и е възпроизвела текстово чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Така лаконично е обосновано допълнителното основание и по последния поставен въпрос: „ Пълномощно, даващо право на един търговец да представлява друг пред държавни органи по повод издаване на разрешение за употреба на медицински продукти… предоставя ли право на ползване на търговската марка на търговеца – упълномощител и дава ли право търговската марка да се използва с цел рекламиране на дейността на представител, при положение, че притежателят на марката се е противопоставил на това използване.”Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Дори и да бъде изведен правен въпрос от така формулираните, въпреки, че са фактически и общи, като се основават на недоказани по спора факти, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че поставените от касатора не са изведени от решаващите мотиви на съда, а от защитната му теза и въпреки че задължението за ясна и точна формулировка на правния въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г., то този въпрос би установил само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито лаконичното твърдение че по поставените въпроси нямало съдебна практика, след като страната не е изложила никакви твърдения за непълнота, или неяснота на приложена правна норма, която да се нуждае от тълкуване, респективно за неправилно формирана съдебна практика, нуждаеща се от промяна. .
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация е поискал разноски, но не е удостоверил да е направил такива за касационното производство, поради което не се присъждатг.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1033 от 20.05.2014г. по т.д.1566/11 на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: