3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
гр. София, 26.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 787 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. срещу решение № 2314 от 20.11.2015г. по т.д. № 2499/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2753 от 27.04.2015г. по т.д. № 1510/2013г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на С. С. Я., починал при ПТП, станало на 03.04.2012г.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което се иска постановяване на ново решение, с което да бъде уважена касационната жалба, ведно с всички законни последици.
Ответникът ЗК [фирма] счита, че касационната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение .
Ответникът, Т. Ж., моли да се остави без уважение касационната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че въззивната жалба е бланкетна, тъй като в нея липсват конкретни оплаквания относно наведената неправилност на първоинстанционното решение, поради което дължи единствено проверка, дали с решението не са нарушени императивни материалноправни норми. Решаващият състав е приел, че при постановяването на първоинстанционното решение не е налице нарушения на повелителни законови разпоредби, както и че анализът на съда относно предпоставките за възникване отговорността на ответника са правилни. С оглед съпричиняване на вредоносния резултат, изплатеното извънсъдебно обезщетение от страна на застрахователя в размер на 40 000 лв. е справедлив и пълен еквивалент на вредите на ищцата, съобразно разпоредбите на чл.51 и чл.52 ЗЗД. Съдът се е позовал на факта, че ищцата е пълнолетна, т.е. не е във възраст, в която загубата на родител обосновава застрашаване на физическото и психическото й здраве, а също така са взети предвид и конкретните отношения в семейството на загиналия.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси: /1/ „Съдът длъжен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“ /2/ „Допустимо ли е въвеждането в предмета на спора на бланкетно възражение за съпричиняване без конкретизиране на противоправното поведение, в което се проявява и ако да, допустимо ли е съдът да запълва тази празнота с решението си?“ /3/ „Съдът обвързан ли е от заявеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване с посочено конкретно противоправно поведение в което се изразява или има свободата да разширява същото и с незаявено от страната противоправно поведение, като цени същото при постановяване на решението?“. Касаторът счита, че поставените въпроси са решени в противоречие с ТР от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. № 1694/2010г. на ВКС, V г.о., решение № 36/24.03.2014г. по т.д. № 2366/2013г. на ВКС, II т.о, решение от 22.02.2011г. по гр.д. № 1863/2010г. на ВКС, IV г.о, решение от 09.05.2011г. по гр.д. № 421/2009г. на ВКС, IV г.о, решение от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС. В изложението по чл.280, ал.1 ГПК се твърди и, че материалноправни въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД са разрешение в противоречие с цитирана задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въззивното решение е постановено в съответствие с даденото в т.1 от Тълкувателно решение 1/ 2013г. по тълк.д. №1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че при условията на ограничен въззив и при липса на оплакване във въззивната жалба, съдът следи служебно само за нарушение на императивни материалноправни норми, но не и за извършени нарушения на процесуалния закон, освен ако не е засегнат интереса на родените от брака непълнолетни лица при развод, какъвто не е настоящият случай. Във визивната инстанция касаторката не се е позовала в жалбата си на извършени от първата инстанция съществени процесуални нарушение, поради което формулираните в изложението до ВКС процесуалноправните въпроси относно правомощията на въззивния съд при допуснати от долната инстанция такива нарушения, не могат да обусловят допускането на касационния контрол. Материалноправните въпроси относно приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД също не предпоставят допускане на въззивното решение до касация, доколкото приложението на посочените разпоредби е обусловено от установените по делото конкретни обстоятелства във връзка с които и за преценката на които няма въведени във въззивното производство оплаквания.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2314 от 20.11.2015г. по т.д. № 2499/2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.