О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София 28.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2810 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Р. Й. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ж. касационна жалба против въззивно решение № 2387 от 3.04.2019г. по гр.д. № 7557/2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 352350 от 2.03.2018г. по гр.д. № 4947/2017г. на СРС и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № а 1-247 от 30.03.2016г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „инженер, инвеститорски контрол” в Технически университет София и за присъждане на обезщетение от 6 020.70лв. за оставане без работа за периода 22.11.2016г.-22.05.2017г. и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е преценил уволнението като законосъобразно поради следното: Налице е реално съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност „инженер, инвеститорски контрол”, защото на 24.02.2016г. Академичният съвет на Технически университет е взел решение за закриване на отдела, в който е работила ищцата „Държавна собственост и инвестиции”/ДСИ/, който е бил с общо 7 щатни бройки и за създаване на нов сектор „Държавна собственост и инвеститорски контрол”/ДСИК/, с 4 щатни бройки. Последният поема всички функции на досегашния ДСИ, като следва да изпълнява и допълнителни. Издадена е и заповед № 1013 от 28.03.2016г. на ректора за съкращаване на три щатни бройки от ДСИ, включващи всичките общо 2 щатни бройки за длъжността на ищцата „инженер, инвеститорски контрол” и 1 щатна бройка „ръководител сектор” При тези факти, въззивният съд е приел, че е налице хипотеза по чл.328 ал.1 т.2 КТ, т.нар. „трансформиране” на длъжности, при което се премахва щатна бройка за определена длъжност без напълно да отпадат трудовите й функции /част от тях се запазват и преминават към друга длъжност/ и се създава нова длъжност, в трудовите функции на която освен част от функциите на закритата длъжност се включват и съществено нови по своята характеристика функции. В мотивите изрично е посочено, че при преценката за реалността на извършеното съкращаване, съдът е формирал извода си за липса на идентичност на трудовите функции на закритата и новата длъжност не въз основа на наименованието на двете длъжности и не въз основа на механичното сравняване на трудовите им задължения, а с оглед естеството на възложената работа. Съобразил е, че едни и същи трудови задължения по трудова характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, йерархическото й място в структурата на работодателя, предмета на дейност и организацията на предприятието. Относно направено възражение за нарушение на изискванията на чл.329 КТ, въззивният съд е преценил, че в настоящата хипотеза, при която са премахнати всичките щатни бройки за длъжността на ищцата, работодателят не е имал задължение, а право да извършва подбор.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава както на основанието за допустимост по чл.280 ал.2 /очевидна неправилност/, така и по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставяйки следните въпроси
1. Допустимо ли е въззивната инстанция да преценява липсата на задължение за извършване на подбор, при липса на въведен от страните довод, възражение или твърдение в този смисъл? Когато въззивният съд приеме, че работодателят не е имал задължение да извършва подбор, може ли да признае за законно прекратяването на трудовия договор само на това основание, въпреки упражненото от работодателя право на подбор? Позовава се на противоречие с решения по гр.д.№ 26/2013г., гр.д.№ 659/2014г. на ІV г.о., гр.д.№ 3209/2013г. на ІV г.о.
2. В какво се състои „същественото” различие на трудовите функции на различните длъжности при т.нар. „трансформиране” на длъжности? Когато се приеме, че е налице тази хипотеза, при закриване на един отдел и създаване на нов, който поема всички съществуващи функции на досегашния и са му възложени и допълнителни, следва ли съдът да изложи съображения защо приема, че са налице допълнителни функции, когато те съвпадат с длъжността, на която е бил назначен ищеца в стария отдел? Твърди противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 7170/2014г. на ІV г.о. и гр.д.№ 2161/2017г. на ІІІ г.о.
3. Следва ли въззивният съд да обезпечи спазването на материалния закон като прецени наличието на императивните предпоставки на чл.329 КТ, въз основа приетия като доказателство протокол за извършен подбор, при липса на позоваване на тях от страна на ответника, в съответния срок и при вземане под внимание единствено на допълнителни критерии при извършването му и като следи служебно за въвеждане от страна на работодателя на допълнителни критерии при извършване на подбор и същите обхващат ли се от съдебния контрол за законосъобразност на подбора, когато те не са свързани пряко с особеностите на работата?
4. С какви доказателствени средства се доказва критерият „по-висока квалификация” по смисъла на чл.329 ал.1 КТ? Следва ли извършеният подбор да бъде признат за незаконосъобразен, когато работодателят не е представил доказателства за задължителните критерии по чл.329 ал.1 КТ в съответния срок, а се е позовал само на допълнителни критерии? Позовава се на противоречие с ТР № 3 по т.д.№ 3/2011г.на ОСГК на ВКС, с решения по гр.д.№ 1038/2013г., гр.д.№ 230/2014г., гр.д.№ 3080/2014г., гр.д.№ 936/2011г., гр.д.№ 547/2011г. и гр.д.№ 5184/2014г.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Технически университет София, с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв., реалното извършване на които установява с представен договор, фактура № 3571 от 9 .07.2019г. и платежно от същата дата.
Срещу размера на претендираното възнаграждение е направено възражение за прекомерност, с нарочно становище от 17.08.2019г., в което е развита тезата, че спорът е правен и не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че дължимият размер не следва да надвишава 631лв.
Настоящият съдебен състав намира, че по така поставените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, защото тези който касаят подбора /първият, третият и четвъртият/, не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените в разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а вторият е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика.
Съображенията по първия поставен въпрос:
Когато в исковата молба се съдържа довод за незаконосъобразно извършен подбор, произнасянето на съда по въпроса дали извършеният подбор е задължителен или не е, не съставлява произнасяне извън предмета на спора, по непосочени пороци на заповедта за уволнение. В установената практика няма спор, че работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност, в какъвто смисъл е и постановения въззивен акт. Правото на работодателя на подбор става част правото на уволнение и съответно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност само в хипотезите, при които упражняването му е задължително. Когато работодателят разполага с право на подбор, но не е длъжен да извършва такъв, защото се премахват всичките щатни бройки за съответната длъжност, какъвто е настоящият случай, то тогава дори и да е упражнено от работодателя, то не е подлежи на контрол при проверка законосъобразността на извършеното уволнение. Затова всички поставени от касатора въпроси /първия, третия и четвъртия/, който касаят осъществения подбор, съответно и посочената съдебна практика, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г.на ОСГТК на ВКС разяснения и по тях не може да се допусне касационно обжалване.
Относно втория поставен от касатора въпрос, досежно хипотезата на съкращаване на щата по чл.328 ал.1 т.2 КТ, при т.нар. „трансформиране” на длъжности, не е налице посоченото специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В случая е налице фактическо премахване на трудовите функции, изпълнявани от заемащия длъжността „инженер, инвеститорски контрол”. Извършената трансформация се състои в закриване на отдела, в който е работила ищцата „Държавна собственост и инвестиции”/ДСИ/, който е бил с общо 7 щатни бройки и създаване на нов сектор, с 4 щатни бройки „Държавна собственост и инвеститорски контрол”/ДСИК/, т.е. реално са премахнати 3 щатни бройки, включително двата съществуващи щата за длъжността на ищцата. Новият сектор е с длъжности с различни наименования от предходните: ”ръководител сектор”, „заместник ръководител сектор”, „юрисконсулт” и „старши експерт”. Във връзка с поставения от касатора въпрос за съдържанието на „същественото” различие на трудовите функции, следва да се посочи, че преценката винаги е конкретна и в настоящия случай такава е извършена от въззивния съд, който, както беше посочено по горе, в мотивите си изрично е посочил, че е извел извода си за наличие на реално извършено съкращаване в щата, не само въз основа на механично сравняване на трудовите задължения /в случая на закритата длъжност „инженер, инвеститорски контрол”и новосъздадената „старши експерт”/ , а с оглед естеството на възложената работа. При сравнение на длъжностните характеристики, се констатира, че независимо, че има частично запазване на функции, които са преминали към другата длъжност, са включени множество нови по съществото си и по своята характеристика, които преценени с оглед място на длъжността в новосъздадената структура от работодателя, предмета й на дейност и организацията на работата в университета, формират извод за търсена промяна в трудовата функция.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски. В конкретния случай, реално установените такива за адвокатско възнаграждение, възлизат на 1 200лв. От тях следва да се присъди сумата от 800лв., пред вид направеното възражение за прекомерност, фактът че в случая минималният размер на дължимото възнаграждение с оглед чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, във вр.с т.16 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС възлиза на 623лв. , обстоятелството, че се касае за трудов спор с обичайната фактическа и правна сложност.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2387 от 3.04.2019г. по гр.д. № 7557/2018г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Р. Й. С. от [населено място][жк], [жилищен адрес] да заплати на Технически университет, представлявано от ректора, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 800лв./осемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането в останалата част като неоснователно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.