О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 814
София, 03.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.11. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 491/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.3 ГПК по повод подадена касационна жалба от Е. П., чрез адвокат С., с вх.№17254/24.06.2008 год. на Софийския градски съд, срещу Решение №189 от 07.05.2008 год. по гр.д.№141/2008 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-Д отделение, с което е оставено в сила решение по гр.д.№9523/2005 год. на Софийския районен съд, І ГК, 44 състав, с което е отхвърлен предявеният от касаторката иск с правно основание чл.255 ГПК, отм. за установяване, че не дължи на Е. Т. сумата по изпълнителния лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№000277/2001 год. на СРС, 67 състав. С обжалваното въззивно решение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че възраженията за погасяване на дълга чрез плащане на две вноски/РКО №43/12.03.2004 год. и РКО №53/22.03.2004 год./ на основание постигнато между страните споразумението от 12.03.2004 год., са преклудирани, тъй като не са направени в производството с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, отм. по издаване на дубликат от изпълнителен лист./аргумент от чл.248, ал.4, изречение второ ГПК, отм./.
Касаторката твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушения на чл.255 ГПК, отм. Подържа, че с предявения от нея иск на това основание има право да оспорва изпълнението, тъй като се позовава на факти/погасяване на задължението чрез плащане/, настъпили след постановяване на решението, въз основа на което е издаден изпълнителният лист. Твърди, че с постановеното отхвърляне на иска ще бъде принудена два пъти да плаща едно и също задължение. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че обжалваното от нея решение е и непълно, тъй като съдилищата не са се произнесли по евентуално предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от страна активно легитимирана за това срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр.с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът оспорва основанията за достъп до касация.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол. Основанията за селекция са различни от основанията за твърдяната неправилност на обжалваното решение. С нормата на чл.280, ал.1 ГПК са изброени изчерпателно основанията за допускане на касационно обжалване. Тя не препраща към нормата на чл.281, т.3ГПК, където са регламентирани основанията за касационно обжалване, каквото е твърдяната неправилност на обжалваното решение.
Касаторката не е посочила общото водещо основание за селектиране на касационната жалба, а именно да формулира материалноправния и процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото. Този въпрос е винаги конкретен, включен в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Позоваването на принципите на правото не означава формулиране на конкретния правен въпрос, обусловил правните изводи на решаващия съд. Преповтаряните доводи за неправилност на решението, съдържащи се в молбата й от 22.08.2008 год., имаща характер на изложение към касационната й жалба по смисъла на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, подадена в отговор на Разпореждане от 26.06.2008 год. на Софийския градски съд, с което изрично й е указано да посочи конкретните основания по чл.280 ГПК, не представляват формулиране нито на основното основание за допускане до касационно обжалване, нито на допълнителните такива. Неотносима към правните изводи на съда е и сочената от касаторката общозначимост за възпрепятстване издаването на дубликат от изпълнителен лист, по който кредиторът е получил плащане. Съдът е отказал уважаването на иска с правно основание чл.255 ГПК, отм., не защото не е обсъдил извършените от нея плащания за погасяване на дълга, а защото е приел, че възраженията й за погасяването му са преклудирани, тъй като не са направени своевременно в производството по издаване на дубликат от изпълнителния лист/ арг. от чл.248, ал.4 във вр. с ал.1 ГПК, отм./.
Не посочването на общото основание за допускане на касационно обжалване само по себе си е достатъчно основание да се откаже селектиране на касационната жалба. Не е мотивирано и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК чрез обосноваването и на двете му кумулативни предпоставки- значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Неотносим към това производство е доводът на касаторката, че обжалваното решение е непълно. По тези й твърдения съдът се е произнесъл с определение №5149 от 30.04.2009 год. по ч.гр.д.№3416/2009 год. на Софийския градски съд, ІІІ-Д състав чийто стабилитет е настъпил с постановяване на Определение №94 от 25.01.2010 год., постановено по ч.т.д.№10/2010 год. на ВКС, І Т.О.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №189 от 07.05.2008 год. по гр.д.№141/2008 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV-Д отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: