О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
С., 01.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 1974 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 239 от 23.04.2012г. по въззивно гр.д.№ 156/2012г. на ОС Русе, с което е потвърдено Решение № 2134 от 25.11.2011г. по гр.д.№ 6426/2011г. на РС Русе. Първоинстанционният съд е признал за установено, на основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК съществуване на вземане на ищеца А. И. П. срещу [фирма], [населено място] в размер на 18 000лв., произтичащо от предоставен на 19.03.2010г. заем, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и като необосновано, иска отмяната му и постановяването на друго за отхвърлянето на иска. Поддържа, че при липса на договор за заем, съдът признал съществуване на вземане, породено от такъв договор. Твърди че, наличието на такова правоотношение необосновано е прието за установено въз основа на едностранното вписване на думата „заем” в една от графите на изготвен от ищеца банков документ за превод на суми по сметка на ответника. Според касатора, това вписване не замества договора за заем, а осчетоводяването на сумата в счетоводството на дружеството по сметка „други заеми и дългове” е направено от ищеца, независимо че с него касаторът няма договор за счетоводно обслужване. Счетоводните документи не били подписвани от управителя на дружеството, намират се при ищеца и са изготвени и представени по делото от него. В приложената като изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК молба се поддържа, че основанията за допускане на касационното обжалване са посочените „в чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК” и се изразяват в това, че въззивният съд потвърждава решение, с което без никакъв анализ неоснователно са кредитирани извлечения от счетоводни книги на дружеството, които насрещната страна е изготвила сама, без да има пълномощия, и след това ги е приложила по делото. Посочва се, че тези документи са оспорени, оспорена е и счетоводната експертиза, като същевременно не е отчетено дали ответното дружество води счетоводство, както е задължено по закон. Тези изводи били в противоречие с практиката на съдилищата и тази на ВКС по чл.182 ГПК, като решението било постановено въз основа на документи, изготвени от лице, което няма права да ги съставя и то изцяло се ползва от тях. В подкрепа на твърдението за противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС са посочени Определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 62/2012г. на ІV г.о. на ВКС, Определение по чл.288 ГПК по т.д.№ 590/2011г. на І т.о. Решение № 212 от 05.07.2011г. по гр.д.№ 775/2010г. на ІІІ г.о., с което в производство по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса за доказателствената сила на разходен касов ордер за извършено плащане на парична сума. Противоречието в практиката на съдилищата е аргументирано с решение на ОС-Варна и на РС-София, които не съдържат данни за влизането им в сила.
Отговор на касационната жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Въззивната инстанция е потвърдила извода за основателност на иска на заявителя в заповедното производство за установяване на вземането му, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е възприела извода на районния съд, че то произтича от предоставен на ответното дружество заем, който е фактическото основание на предявения иск по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК. Приела е за доказани твърденията по исковата молба – извършването на банков превод от ищеца в полза на дружеството в размер на исковата сума с посочена причина за превода „предоставен заем”, постъпването на сумата по разплащателната сметка на ответника и осчетоводяването й като задължение към ищеца в „сметка други заеми и дългове”. Възраженията на ответника срещу дължимостта на вземането и наличието на договор за заем са приети за неоснователни по съображения, че сумата е постъпила по сметката му, не е върната като получена без основание, а е осчетоводена именно като заем.
Правният въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е специфичен за всяко дело и следва да бъде посочен точно и ясно от касатора- т.1 ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на такъв обуславящ правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, защото в производството по чл.288 ГПК касационният съд няма правомощие да го извлече от твърденията на касатора и от сочените н жалбата факти и обстоятелства.
Касаторът е представил формално изложение, което не съдържа посочване на правен въпрос, който да отговаря на критериите на чл.280,ал.1 ГПК. Поставеният е твърдение за неправилност на решението, което е относимо към основанията за касиране, а не към основанията за допускане до касационно обжалване. Проверката за допуснати процесуални нарушения при кредитирането на доказателства и необоснованост на изводите на въззивната инстанция може да бъде осъществена само след допускане до касационно обжалване и разглеждане спора по същество.
При излагането на твърденията си касаторът игнорира изразеното становището в отговора на исковата молба. Извършването на счетоводните вписвания в книгите на дружеството от самия ищец, не е въведено в предмета на спора, съответно не е оспорено и овластяването му да направи тези записвания, чиято коректност и достоверност се оспорва чрез наведените твърдения в касационната жалба и приложението. Поради това и поставените като „правни” въпроси не са предмет на произнасяне от съдилищата, а и не отговаря на данните по делото твърдението, че счетоводните записвания и заключението на вещото лице са били оспорени от касатора.
При липсата на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване, настоящата инстанция не дължи произнасяне по твърдението за наличието на допълнително сочените от касатора основания, а и само едно от представените съдебни решения /Решението на ВКС по чл.290 ГПК, с което е даден отговор на неотносим към настоящия спор въпрос/ има характер на съдебна практика /по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК/. Определенията по чл.288 ГПК и невлезлите в сила решения на съдилищата не са от кръга на съдебните актове, обосноваващи допълнителния критерий за допускане на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 239 от 23.04.2012г. по въззивно гр.д.№ 156/2012г. на ОС Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.