5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
С. 01.08. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юни, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 220/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Профилактика, рехабилитация и отдих” /ПРО/ ЕАД, [населено място], срещу въззивно решение от 17.05.2010г. по гр. дело №1621/2010г. на Софийския градски съд. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се сочат основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че съгласно цитираните решения на ВС и ВКС, в т.ч. ТР№1/1995г.,ОСГК, възстановявава се собствеността върху имоти, които съществуват реално като обекти на собственост, т.е. могат да се обособят като самостоятелен обект, съобразно нормативите за устройство на територията.СГС е постановил решението си в противоречие на тези решения като е допуснал процесуални нарушения, тъй като не е доказано по делото, че имотът може да се обособи като самостоятелен и не е с обслужващо предназначение по отношение на застрояването. Решението противоречи на друга група съдебни решения, съгласно които давностното владение се доказва като се докаже, че е изпълнен фактическият състав на владението върху имота в изискуемия от закона период. По делото е доказано владението, поради което изводите на съда са необосновани и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прилагат се съдебни решения.
Ответниците по касация Ц. А. Ч., Б. А. Ч. и М. А. П., оспорват касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение от 29.06.2009г. по гр.д.№27328/2007г. на Софийския районен съд. Вместо него е постановено друго, с което ЕАД”Профилактика, рехабилитация и отдих” е осъдено да предаде на Ц. А. Ч., М. А. П. и Б. А. Ч. на основание чл.108 ЗС владението на следните недвижими имоти : имот от 400 кв.м. и имот от 1160 кв.м., съставляващи реални части от имот пл.№2472 от кв.58а по плана на [населено място], за който е отреден УПИ VІІ, с площ на целия имот 11570 кв.м. и с описани съседи на същия, при граници на процесните части, както следва : за имота от 400 кв.м. с проектен № 284 – сграда на [фирма] и УПИ VІІ, УПИ ХХV и проектен имот № 2085, останалата част от УПИ VІІ, новопроектиран път; за имота от 1160 кв.м. проектен № 2085 – сграда на [фирма], новопроектиран път, УПИ ХХІ, УПИ VІІ , УПИ VІІ и новопроектиран път.
В. съд е приел, че с влязло в сила рушение от 28.10.2005г. на СГС по гр.д.№3946/2002г. на основание чл.97,ал.1 ГПК /отм./ е признато спрямо държавата, представлявана от МРРБ, че ищците са собственици на процесните недвижими имоти.Решението не разпростира установителната си сила спрямо ответното дружество, което е правоприемник на държавата, тъй като правприемството е настъпило преди формиране на С., поради което и страните по спора не са обвързани по смисъла на чл.220,ал.1 ГПК /отм./ от посоченото решение. В настоящото производството ищците имат тежестта да докажат по пътя на главно и пълно доказване предпоставките на чл.108 ЗС. Установено е по делото, че ищците са наследници на Р. Ч., която е била собственик на процесните имоти, одържавени през 1948г. на основание Закона за конфискация на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти и към 18.11.1997г. тези имоти са собственист на еднолично дружество по чл.61 ТЗ, в случая ответникът [фирма]. Съгласно чл.2,ал.1 ЗВСОНИ /ред.бр.107/1997г./ конфискуваните по този закон имоти се възстановяват на техните собственици и наследници по реда на ЗВСОНИ. Отмяната на правната норма с решение №4/11.03.1998г. не рефлектира върху възстановената вече по силата на закона – чл.2,ал.1 ЗВСОНИ, в патримониума на ищците собственост, с оглед действието на решенията на КС ex nunc. От приетите по делото доказателства е установено, че процесните недвижими имоти съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.Налице са предпоставките на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ към датата на влизане в сила на чл.2,ал.1 /ред.,ДВ, бр.107/1997г./ за реституция в полза на ищците на процесните недвижими имоти, настъпила по силата на закона. Не е необходимо за настъпване на реституционния ефект правоимащите лица да инициират обособяване на имота, когато той е част от друг имот с градоустройствен статут, чрез нарочна административна процедура.Достатъчно е съществуването на одържавения имот реално като самостоятелен обект на собственост, съобразно разясненията, дадени в ТР№1/1995г., ОСГК. По отношение възражението за придобиване на имота по давност, въззивният съд е приел, че то е неоснователно. Изводите са основание на забраната да се придобива държавна собственост, съгласно разпоредбата на чл.86 ЗС в редакцията до изменението и с ДВ,бр. 31/1996г., както и на изричната разпоредба на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ /ред.ДВ.бр.107, 18.11.1997г., относно заличаване придобивната давност спрямо имоти, собствеността, върху които се възстановява по реда на ЗВСОНИ или ЗСПЗЗ. За периода след влизане в сила на разпоредбата до завеждане на исковата молба е прието, че не е доказано владение в изискуемия десетгодишен срок преди предявяване на иска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Този правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. В разглеждания случай касаторът сочи, че изводите на съда по легитимацията на ищците и евентуално поддържаното от тях възражение за придобивна давност, не са подкрепени с доказателства, изградени са в нарушение на процесуалните правила и е налице необоснованост на решението. В този смисъл изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на решението поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от основанията за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение поради нарушение на материалния закон или необоснованост. Необосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Ето защо и приложените съдебни решения не могат да се преценят относими.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат, поради липса на искане и данни за извършени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.05.2010г. по гр. дело №1621/2010г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: