1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр.София, 12.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2963/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 163 от 19.04.2019 г. по гр.д.№ 192/ 2019 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№ 2174/ 2018 г. и по този начин по предявените от Г. Б. Р. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, извършено със заповед № 503/ 23.04.2018 г. на изпълнителния директор на касатора, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „изпълнител – работник поддръжка” и ответникът е осъден да му заплати 156,64 лв обезщетение за оставане без работа със законната лихва върху тази сума от 06.07.2018 г. и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол правен въпрос, който касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: кога, по смисъла на чл.194 ал.1 КТ, се счита за „открито” извършено от работник дисциплинарно нарушение и счита ли се за спазен преклузивният двумесечен срок от откриването, ако той не е изтекъл от момента, в който субектът на дисциплинарна власт е узнал съществените му признаци – извършител, време и място на извършване и съществени признаци от субективна и обективна страна на извършеното деяние. Според касатора в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Формулира и твърдения за очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответната страна Г. Р. оспорва жалбата като поддържа, че няма основания за допускане на касационния контрол. Според него въззивният съд е отменил уволнението не само поради пропускане на срока по чл.194 КТ, а и защото от работника не са изискани надлежно обяснения за нарушението, в каквато връзка касаторът не повдига правен въпрос. Излага и съображения, че жалбоподателят не е формулирал никакви конкретни доводи в подкрепа на твърдението си за очевидна неправилност на обжалвания акт. Счита, че този акт е правилен.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество, заемал е длъжността „изпълнител – работник поддръжка”. За периода 30 – 31.01.2018 г. изпълнителният директор на агенцията – касатор и началника на териториалното й поделение във Варна извършили посещение във Военен клуб – Велико Търново, където изпълнявал задълженията си ищеца. При огледа на помещенията в клуба било установено, че поради неизвършени текущи ремонти от страна на ищеца стаите на хотелската част са в лошо състояние. Въпреки наличие на необходимите материали, в част от тях имало изгорели крушки, счупени закачалки, изкъртени первазни лайсни. Нуждаели се от боядисване стените в повечето от тях, необходимо било и фугиране на санитарните помещения. Липсвали или били счупени части от улуците, а осветлението в коридорите на хотелската част било настроено да свети непрекъснато. На 09.02.2018 г. началникът на териториалното поделение на Агенцията в [населено място] изготвил доклад до изпълнителния директор, в който обобщил установените нарушения от проверката. Докладът съдържал констатация, че отговорността за лошото състояние на помещенията в хотелската част е на ищеца и предложение да му бъде потърсена дисциплинарна отговорност. Докладът постъпил в Агенцията на 19.02.2018 г., а на 26.02.2018 г. изпълнителният й директор изискал от ищеца писмени обяснения във връзка с констатираните нарушения. На 01.03.2018 г. ищецът представил писмени обяснения, в които заявил, че не е допуснал неизпълнение на трудовите си задължения. След допълнителна проверка, работодателят издал заповед № 503/ 23.04.2018 г., с която наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина в период 11.10.2017 г. – 16.03.2018 г. Заповедта била връчена на ищеца на 08.05.2019 г., който след уволнението останал без работа за период от 09.05.2018 г. до 13.05.2018 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел, че заповедта за уволнение е издадена при спазване на изискванията на чл.193 ал.1 КТ, но след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл.194 ал.1 КТ – по отношение на една част от описаните в нея нарушения; и обратно – в двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ, но без да са били изискани обяснения от работника – по отношение на останалата част от нарушенията. Изпълнителният директор на Агенцията на 31.01.2018 г. установил лично нарушенията свързани лошото състояние на стаите в хотелската част, а информация за тях му била предоставена и с доклада от 09.02.2018 г., постъпил в Агенцията на 19.02.2018 г. Най–късно на тази дата субектът на дисциплинарната власт е узнал какви нарушения на трудовата дисциплина са извършени, кога са извършени и кой ги е извършил и от 19.02.2019 г. е започнал да тече двумесечният срок по чл.194 ал.1 КТ. Към 08.05.2018 г., когато била връчена заповедта за уволнение, този срок бил изтекъл касателно нарушенията, за които е искано обяснения от работника. По отношение на посочените в заповедта за уволнение други нарушения, за които от работника не били искани обяснения, срокът по чл.194 ал.1 КТ не бил изтекъл, но и за тези нарушения наложеното наказание било незаконосъобразно на основание чл.193 ал.2 КТ. Затова съдът намерил, че уволнението следва да бъде отменено на формално основание, без да се разглежда спора по същество.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатият материалноправен въпрос не е обуславящ. Той няма никакво отношение към решението на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнителната заповед касателно извършените нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят е наказал работника, без преди това да поиска обясненията му. Това са част от решаващите съображения на въззивния съд, според които уволнението е незаконно на формално основание – чл.193 ал.2 КТ. По отношение на тези съображения въпросът откога тече срока по чл.194 ал.1 КТ е неотносим. Въпросът обаче е необуславящ и за останалите решаващи мотиви на въззивния съд – касателно незаконност на уволнението поради неспазване на срока по чл.194 ал.1 КТ за тези нарушения, за които работодателят е изискал обяснения. Това следва от самото изложение на касатора по чл.284 ал.3 т.1 КТ, в което той признава, че е узнал за нарушенията, за които е изискал обяснения, най-късно на 26.02.2018 г. и че е връчил заповедта за наказването им на 08.05.2018 г. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на поставения материалноправен въпрос, това не би променило крайния извод за пропускане на срока по чл.194 ал.1 КТ. Този срок би могло да бъде спазен само ако заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена най-късно на 26.04.2018 г. (чл.195 ал.3 КТ), а според самия касатор това е станало на 08.05.2018 г.
Няма основание за допускане касационно обжалване и поради очевидна неправилност на решението. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт; той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и като изхожда от самото съдържание на обжалвания акт. В случая жалбоподателя не формулира в изложението си различни твърдения за пороци в обжалваното решение, извън поставения правен въпрос. Щом обаче този въпрос е необуславящ, постановеното решение не може да е очевидно неправилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 163 от 19.04.2019 г. по гр.д.№ 192/ 2019 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Б. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], 400 лв (четиристотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: