О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
София, 24.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 138/2012 година
Производство по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу определение № 5 от 03.01.2012 г. по ч. т. д. 264/2011 г. на Силистренски окръжен съд, което се потвърждава разпореждане за незабавно изпълнение от 21.07.2011 г. по ч.гр.д.№ 1298/2011 г. на Районен съд [населено място].
В частната касационна жалба са въведени доводи за неправилност на въззивното определение, поради което се иска отмяната му.
Ответникът [фирма] поддържа, че частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които подлежат на касационно обжалване са изчерпателно посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК и това са постановените от тях определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т. 2/. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК само в случаите, когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да се остави без разглеждане
С настоящото определение само се констатира, че обжалваният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, но не прегражда по-нататъшното развитие на делото и има окончателен характер.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. И. С. срещу определение № 5 от 03.01.2012 г. по ч. т.д.№ 264/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: