О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
гр. София, 29.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 650 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 1559 от 05.07.2013г. по т.д. № 3892/2012г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение № 1038 / 05.06.2012г. по т.д. № 3323/2010г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от касатора срещу [фирма] иск за сумата от 33 325,39 лева – неоснователно удържана сума във връзка с щети по международен автомобилен превоз.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът, [фирма], не представя отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, която е приела, че щетата на превозвания от ищеца – касатор джип е настъпила по време на превоза, непосредствено преди получаването на товара при преминаване на автовоза с товара под мост, при което е повреден покрива на превозвания автомобил. Изводът е направен въз основа на дадените от водача на автовоза и служителя на изпращача непротиворечиви свидетелски показания, въз основа на които е изведено, че забележката в раздел 19 от товарителницата- „изцяло повреден покрив”, написана на немски език, изхожда от получателя на товара, а не от превозвача. С оглед на това е прието, че изпращачът на товара – ответник по делото, основателно е прихванал от превозвача сумата, с която първият е репарирал в полза на получателя на товара настъпилата по време на превоза щета, за която отговаря превозвачът. Решаващият състав е счел за неоснователно оплакването на касатора – превозвач, че решението за отхвърляне на иска му срещу застрахователя за заплащане застрахователно обезщетение за настъпилите по време на превоза щети, обвързва изпращача на товара, който не е бил страна по делото. Въззивният съд се е позовал на субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, която се разпростира по отношение на третите лица, които не са страни по делото, само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Изложени са и съображения, че в обхвата на силата на пресъдено нещо не попадат мотивите на решението за отхвърляне на иска за заплащане на застрахователно обезщетение, в които е прието, че щетата е настъпила преди предаването на товара за превоз.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимия за изхода на делото фактически въпрос кога е настъпила щетата на автомобила – преди или по време на превоза. В изложението към касационната жалба се поддържа, че логически и правно невъзможно е при изчерпателно разглеждане на едни и същи факти да се стигне до два противоречащи извода по двете дела, заведени срещу застрахователя, съответно срещу изпращача на товара, което води до невъзможност касаторът да реализира правата си, въз основа на което се извежда наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касация. На второ място, се сочи, че от значение за точното прилагане на закона е въпросът, доколко е законосъобразно по отношение на едно лице да бъдат постановени противоречащи си съдебни решения, които го увреждат. Според жалбоподателя, въззивният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.298 ГПК относно силата на пресъдено нещо.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна само формално е изпълнила изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила, кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен, съответно процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Формулираният въпрос, кога е настъпила щетата на автомобила – преди или по време на превоза, както е посочил и самият касатор, не е правен, а фактически, поради което спрямо него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на решението да касация, което прави безпредметно разглеждането на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Както в касационната жалба, така и в изложението към нея, се съдържат единствено оплаквания по отношение на направените фактически изводи относно момента на увреждането на автомобила /преди предаването му на превозвача или по време на превоза/. Правилността на тази преценка не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Основанията за касиране на обжалваното въззивно решение по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и са относими за правилността на акта, поради което могат да бъдат взети предвид едва при осъществяването на касационния контрол по чл.290 ГПК т.е. само, ако решението бъде допуснато до касация. Ето защо, в селективната фаза на разглеждане на касационната жалба не може да бъде обсъждано и съдържащото се в изложението оплакване за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.298 ГПК. Поставеният от касатора въпрос за противоречие на решенията, постановени по исковете на превозвача срещу застрахователя и изпращача на товара, не е обусловил изхода на спора, тъй като въззивният съд се е позовал на субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо, във връзка с които няма формулиран правен въпрос. Дори да се приеме, че в изложението се съдържа такъв въпрос, спрямо него не е осъществен релевираният допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се е позовал само на „значението на въпроса за точното прилагане на закона”, но не и на значението му за развитие на правото, в противоречие с даденото в т.4 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г на ОСГТК на ВКС разрешение, че двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно общо основание, а не две отделни основания за допускане на касационно обжалване. Освен това, позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формално, без обосновка, като не се твърди и не се доказва да е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството.
С оглед изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1559 от 05.07.2013г. по т.д. № 3892/2012г. на Апелативен съд- София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.