3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 815
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 520/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 32 от 22.02.2011 г. по т.д.№ 615/2010 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 275 от 18.10.2010 г. по т.д.№ 35/2010 г. на Окръжен съд-Разград и за начална дата на неплатежоспособността на едноличната търговка, по отношение на която на основание чл.632 ТЗ е открито производство по несъстоятелност, е определена датата 06.02.2008 г.
В касационната жалба са наведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за отмяната му като неправилно.
В изложението си касаторът поддържа, че по значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с определяне момента на настъпване неплатежоспособността на търговеца – длъжник въпросът за презумптивните предпоставки, съдържащи се в чл.608, ал.3 ТЗ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която те подлежат на доказване от молителя-длъжник. Противно на трайно възприетото становище по този въпрос, въззивният съд, без да е било налице такова доказване и от наличието само на едно вземане приел, че началната дата е различна от посочената от вещото лице и от първоинстанционния съд. Развити са и съображения, че според практиката на ВКС, началната дата на неплатежоспособността се определя не от датата на спиране на плащанията, а при съобразяване на общото икономическо състояние на длъжника, която не била съобразена от въззивния съд. В подкрепа на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на въззивното решение до касация се цитират и прилагат Решение № 237 от 03.05.2006 г. на ВКС по т.д.№ 756/2005 г., І т.о. и Решение № 275 от 13.04.2006 г. на ВКС по т.д.№ 26/2006 г., І т.о.
Ответната страна Национална агенция по приходите възразява по реда на чл.287, ал.1 ГПК срещу допустимостта на касационното обжалване и оспорва основателността на сочените в нея отменителни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК във вр. с чл.613а ТЗ и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд приел за установено, че предприятието на длъжницата е декапитализирано от 2008 г., като коефициентът на финансова автономност за посочената, както и за следващите две години е нулева. Прието е за установено, че длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуеми публично-правни задължения на значителна стойност – 168 000 лв. по РА № 521/07.10.2005 г., влязъл в сила на 06.02.2008 г. с потвърждаването му с решение от същата дата по адм.д.№ 10878/2007 г. на ВАС. Въз основа на заключението на съдебно икономическата експертиза, според което към 31.12.2007 г. длъжникът е декларирал имущество само в размер на 7 000 лв., които в последващият годишен баланс вече липсвали, въззивният съд изградил извод, че същият е изпаднал в състояние на трайна неплатежоспособност с влизане в сила на ревизионния акт на 06.02.2008 г. и това е датата, която следва да се възприеме за начална дата на неплатежоспособността му.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с момента на настъпване неплатежоспособността на длъжника – ЕТ и релевантните за определянето й показатели, като обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд осъществява изискванията на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице твърдяното противоречие с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдебна практика. Застъпеното в приложените решения на ВКС становище, че определящо по отношение началната дата на неплатежоспособността е общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужване на задълженията му изцяло е съобразено от въззивния съд, който е отказал да възприеме датата на спиране на плащанията като нейна начална дата, а се е позовал на нулевата финансова автономност на ЕТ-длъжник, датираща още от началото на 2008 г. Аргументацията на така изградения правен извод противно на твърденията на касатора сочи, че решението на въззивния съд е постановено въз основа на проведено доказване на презумптивните предпоставки, съдържащи се в чл.608 ТЗ.
В обобщение касационният съд счита, че искането на касатора за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 22.02.2011 г. по т.д.№ 615/2010 г. на Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: