3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 815
С., ______2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1927 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. К. от гр. П., подадена от процесуалния й представител-адв. Л. У. срещу въззивно решение № 1598 от 9.10.2009 год. по гр.д. № 1128/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решението на Пловдивския районен съд от 27.02.2009 г. по гр.д. № 614/2008 г. в частта, с която ползването на семейното жилище е било предоставено на съпругата А. П. К. и вместо това в тази част е постановено ново, с което претенцията на К. за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот № 502.2037, за който е отреден УПИ ХХ, кв. 10 по регулационния план на гр. Р. е отхвърлена.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото свързан с преценката какво представлява семейното жилище, както и по процесуалноправен въпрос относно събиране на доказателства от значение за изясняване чия собственост е семейното жилище, решени в противоречие с представените решения.
Ответникът по касационната жалба И. М. Р. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение по материалноправен въпрос касаещ характеристиката на семейното жилище по смисъла на Семейния кодекс в противоречие с практиката на ВКС.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК по поставения от касаторката въпрос кое жилище е семейно по см. на чл. 107 от СК.
По претенцията на касаторката по чл. 107 от СК въззивният съд е приел, че семейно е жилището, в което съпрузите са живели до раздялата им и това е жилището на първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Приел е за неоснователна претенцията на касаторката да й се предостави ползването на семейното жилище, тъй същото е собственост на трето лице- бащата на ответника. При положение, че от брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца е приел, че семейното жилище не може да й бъде предоставено за ползване.
Изводите на въззивния съд по поставения материалноправен въпрос кое жилище е семейно по см. на чл. 107 от СК са съответни на задължителната практика на ВКС. В ППВС № 12/71г. е посочено, че семейно е жилището, предназначено да задоволява битовите нужди на цялото семейство и ползвано от него за живеене до прекратяване на брака, респ. до фактическата раздяла, без оглед на това чия собственост е жилището. По делото е установено, че семейството е живяло на първия етаж от жилищната сграда, а втория етаж не е ползван за живеене от семейството.
Поставеният процесуалноправен въпрос е относим към възможността на страната във въззивното производство да поиска нови доказателства за установяване на факти от значение за решаването на делото. Съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК, във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Преди да допусне тези доказателства обаче, въззивния съд извършва преценка доколко те са относими към правния спор. Когато доказателствата са без значение за изхода на делото, то въззивния съд не ги допуска само на това основание. В случая въззивният съд е отказал събирането на неотносими доказателства по делото. А що се касае до преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение за това, че не са налице предпоставките на чл.107, ал.2 СК /отм./ и е отхвърлил искането на касаторката да й бъде предоставено семейното жилище, то същата може да доведе до само до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1598 от 9.10.2009 год. по гр.д. № 1128/2009 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :