О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 815
София, 03.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 9 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 377 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 02.04.2008 г. по гр. д. № 646/2008 г. е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предявен от Г. Ц. М. срещу Г. К. , А. М. В. и А. М. А. за признаване за установено, че имот 080107, възстановен на ответниците, е бил част от собствения на наследодателя на ищеца земеделски имот – нива с площ от 9.549 дка към момента на образуване на ТКЗС.
С решение от 03.12.2008 по гр. д. № 186/2008 г. на окръжен съд Монтана първоинстанционното е оставено в сила.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззвния съд, като поддържа доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Касационната жалба е оставена без движение с указание за посочване на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК. В подаденото изложение на 26.01.09 г. не е направено позоваване на нито една от хипотезите по чл. 280, ал.1 ГПК. В изложението са въведени обстоятелствата, изложени и в исковата молба, а те са че възстановения на ответника имот с № 0* е част от имота на касатора с № 080109. Той е бил собствен на наследодателя му преди образуване на ТКЗС, поради което следва да му бъде възстановен. От изложението може да се направи извод, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос – преценката на доказателствата в нарушение практиката на ВКС, което съставлява основание по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Преценката на доказателствата събрани по делото е извършена при спазване нормата на чл. 188, ал.1 ГПК.
Установено е по делото, че през 1949 г. наследодателят на касатора е подал декларация за притежаваните от него непокрити имоти, в която са посочени четири земеделски имота: нива от 5 дка м. Кошарата, нива от 3 дка м. Плужица, ливада от 2 дка в м. Кошарата и нива в м. Селски лозя от 0.6 дка. Имотите не са индивидуализирани с граници. Със заявление от 03.12.1991 г. са заявени за възстановяване: ниви от общо 8.6 дка в м. Кошарата и П. , С. лозя, които не са индивидуализирани с граници. С решение № 1* от 23.08.1999 Г. на ОСЗГ Монтана са възстановени в стари реални граници нива от 0.423 дка, нива от 2.477 дка и нива от 9.549 дка всички в м. Плужицата индивидуализирани с номера и граници по картата на възстановената собственост. Описаният имот в решението за възстановяване с № 0* е индивидуализиран с граници от две страни път ІV категория и полски път.
С гласни доказателства е установено, че наследодателят на касатора е имал имот в м. Плужицата, който е бил с площ около 12-13 дка и е граничил от две страни с път и шосе, както и с имот на свидетеля М с В. Й.
След преценка на доказателствата е направен извод, че искът е неоснователен, тъй като декларираните и заявени за възстановяване имоти са възстановени в реални граници. Възстановения имот 080104 съответства на имота, за който са събрани гласни доказателства, че наследодателят е имал в посочената местност, тъй като съвпада две от границите: шосе и път. При липсата на други доказателства съдържащи точни данни за местонахождението и границите на притежаваните от наследодателя имоти в посочената местност, и при възстановяване в реални граници на имоти, които по площ съответстват на заявените, направените изводи за неоснователност на иска съответства на са събраните доказателства.
Касаторът не е установил да е обжалвал акта на общинската служба земеделие и гори, с който на основание чл. 18г, ал. 1, т. 3 е определена територията, в която собствеността върху земите се възстановява във съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Ако част от границите на заявените имоти са били възстановими, то възстановяването им е станало по реда на чл. 18д, ал. 4 ППЗСПЗЗ. За уточняването на границите се съставят скица и протокол. Въз основа на така уточнените граници се изработва карта и регистър на имотите на съществуващи стари реални граници, както и карта и регистър на имотите във възстановими реални граници, които подлежат на обжалване – чл. 18д, ал. 7 и 8 ППЗСПЗЗ. Няма данни касаторът да е обжалвал съставените карти, въз основа на които са му възстановени заявените земи в съществуващи стари граници.
Искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ би бил основателен ако на ответника е възстановен собствен на ищеца имот, който последният е заявил за възстановяване. В случая не се установява да е налице такава идентичност, тъй като касаторът не е индивидуализирал с основни индивидуализиращи белези имотите, които е притежавал праводателят му и е внесъл в ТКЗС. Твърденията, че наследодателят е притежавал имот с площ от 12-13 дка в м. Плужицата е направено в хода на производството по делото, но такова не е правено в развилото се реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ. Такъв факт не се установява и от съставената декларация през 1949 г. за притежавани непокрити недвижими имоти.
Преценката на събраните доказателства е извършена от съда при съблюдаване императивните процесуални норми и практиката на ВКС, поради което не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.12.2008 по гр. д. № 186/2008 г. на окръжен съд Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.